Запознайте се с екипа на Споделено СЪ! Представяме Ви Ивана Лазарова.

Представяме Ви Ивана- преподавател в новата ни програма Споделено СЪ. Ивана определя себе си като учител, авантюрист и изследовател, а ние бихме добавили, че е тя е един чудесен преподавател и човек. Вижте повече за Ивана и за ролята ѝ в новата програма.

 

Моля, представи се:

 

Казвам се Ивана Лазарова, на 25 години от град София. Учител, авантюрист, изследовател. Определям се като добър и верен приятел, обичам да прекарвам времето си навън, четейки книга или в компанията на добър приятел. Чувствителна натура, обичам да общувам, да чета, да пътувам, да се занимавам с изкуство и спорт.

 

 

Разкажи ни за опита си и работата с деца.

 

Преди две години завърших специалност “История и философия ” в Софийски университет „ Св. Климент Охридски”
Към момента работя като преподавател по история и философия. През изминалата учебна година преподавах и английски език на учениците от 1. и 2. клас. В момента се обучавам в магистърска степен по специалност “Психология на детското развитие”, както и в школа с професионално направление когнитивно-поведенческа терапия. С удоволствие и радост общувам с деца от различни възрасти. Освен това се занимавам и с активни социални дейности с деца с диабет.

Кой е любимият ти момент от работата (или общуването) ти с деца?

 

Вярвам, че общуването с децата е най-зареждащият момент в живота.
Искрените реакции, възклицания и нестандартни думи, които малчуганите използват винаги успяват да ме докоснат. Когато децата те харесат и знаят, че могат да ти се доверят истински, те се превръщат в най-топлите и мили същества. Опитвам се да ги насърчавам да говорят открито за начина, по който се чувстват и да не се страхуват да изразяват емоциите си. Вярвам, че всяко дете трябва да бъде изслушвано и уважавано като личност. Разбирам също, че децата се влияят от личния пример на възрастния и затова често пъти се старая да им разказвам за моите лични предизвикателства и малки победи в ежедневието.

А кой е най-трудният ти момент от работата или общуването с децата?

 

В старанието си да удовлетворя потребностите на всички деца в клас, не винаги успявам да обърна лично внимание на всяко едно от тях. В случаите, в които възникне конфликтна ситуация, се опитвам да бъда обективна и внимателна към всяка от страните, за да се разреши проблемът без излишно напрежение.

 

Кои са най-големите предизвикателства, с които се срещат днешните деца?

 

Едно от сериозните предизвикателства е липсата на внимание и комуникация от страна на възрастните. Крайно време е да се проумее, че с изразите “Още си много малък, за да разбереш” или “Спри да плачеш” не помагаме на децата, а напротив – отдалечаваме ги от себе си още повече. За всяко дете трудностите, пред които се изправя ежедневно са големи и не е редно да ги пренебрегваме, а да се опитаме да ги разберем. Често пъти детето изпада в стрес от дребни на пръв поглед неща – например, че си е изтървало сладоледа, или че сме му взели играчката. Важно е винаги да намерим път към детето и да създадем пространство, в което то спокойно да изрази това, което го тормози, без натиск, но с грижа и любов от наша страна. Когато децата изпитват трудности, е наша отговорност да предложим решение, спокойствие и утеха, за да покажем, че винаги има изход и не трябва да се драматизират житейските кризи. Важно е да наблюдаваме как децата общуват помежду си и навреме да правим изводи и когато е необходимо, да даваме насоки.

 

А кои са най-големите предизвикателства за техните родители и учители?

 

Липсата на време и хармония за пълноценно общуване според мен е кризата на съвремието.
Родителите са натоварени с ежедневни грижи и често пъти нервната им система е на прага на избухването, а това вече крие риск от неправилно общуване с децата.
Учителите също са подложени на много изпитания като възрастни хора и отговорни пред куп изисквания и не винаги успяват да бъдат добрия пример за децата като личности.

 

Какво за теб означава терминът “емоционално здраве” и защо е важно да подхранваме емоционалното здраве на децата?

 

“Емоционалното здраве” е изключително важно за развитието на личността. В него се отразяват всички натрупани емоции от житейския опит и от тяхната конфигурация и степенуване зависи и поведението на човека.
Спокойствието, хармонията и добрия тон спрямо всяко дете стоят в основата на неговия личен стимул за развитие. Децата са като пластичен материал, с който трябва да се извайва изкуство, а не грозни форми. Те са много чувствителни и лесно раними, затова възрастните, които общуват с тях са отговорни в каква посока ще поведат емоциите им – дали от невинната реакция ще се роди агресия, или дипломация.

 

Защо реши да се включиш в програмата ” Споделено СЪ”

 

Вярвам, че имам на какво да науча и на свой ред какво да уча от децата.
Откровеността в чистия им свят ме мотивира изключително.
Макар едва на 25 години имам своите лични победи и вярвам, че мога да мотивирам да се развиват хармонично и да не се отказват от мечтите си.
От 9 годишна възраст живея с диабет, но това ме мотивира да бъда борбена и упорита много повече от моите връстници. На 22 години извървях сама 900 км. по пътя Камино де Сантяго – от Франция до най-вдадената в морето точка в Испания – Финистера.
През юни 2021 преодолях маратона “Витоша 100”, изминавайки 100-те километра за 20 часа без прекъсване, защитих отлично дипломата си в университета, започнах да шофирам въпреки всички свои страхове. Знам, че мога да увличам и да мотивирам и искам да бъда полезна.

 

С какво програмата ще помогне на децата?

 

С различното от тяхното стресово ежедневие.

 

А с какво програмата ще помогне на техните родители?

 

Съвременните родители се стараят да намират разнообразие в ежедневието на децата си и ще се убедят, че програмата ще развие емоционалното здраве и психика на техните деца и ще ги направи по-устойчиви.
Много е важно за развитието на личността да има здрава ценностна система и устои, а именно ценностната система е фокусът на програмата.

 

Какво би искала да кажеш на съвременните родители? Какво е твоето послание към тях?

 

Да бъдат приятели с децата си и да говорят с тях откровено за всичко.
И към родителите, и към учителите, като в това число включвам и към себе си, отправям следното послание: „Не се изживявайте като герои, не отдалечавайте децата от себе си!”
Ако не се справяте с нещо или Ви е мъчно за нещо, споделете на детето си, поговорете с него, не го правете жертва на яда си.
Подхранвайте радостта на децата и тяхната фантазия в игрите! Уважавайте тяхното лично пространство!

 

А какво би искала да кажеш на съвременните деца? Какво е твоето послание към тях?

 

Мили деца, продължавайте да се радвате на света по вашия уникален и неповторим начин! Продължавайте да откривате, да се изумявате , да се възхищавате и да ни учите и утешавате, когато имаме нужда!
Вие усещате и невидимото и затова истински помагате да се справим със стреса! Казвайте ни винаги, когато според Вас грешим! Благодаря ВИ, че Ви има!

 

Повече за програмата Споделено Съ можете да намерите тук.

 

Имате още въпроси? Свържете се с нас!

Адрес: бул. “Прага” 8 (до пл. “Петте Кьошета”)

Facebook: Know and Can

Телeфони: +359 88 66 96 312; +359 2 943 40 55; +359 888 50 30 25;

Имейл: znamimoga@gmail.com