Представяме Ви Мая Цветанова- административен секретар и координатор на проекти в Сдружение „Знам и Мога“. Тя е бакалавър по Философия и магистър по Връзки с обществеността от Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Тя е преподавател в сферата на неформалното образование по развиващи интелектуални програми за деца и младежи, програми свързани с философия, психология, етика и социално поведение, развиване на комуникативни и социални умения и компетенции. Освен че има отлични организационни и управленски умения, Мая е много комуникативна и усмихната. Мая работи в „Знам и Мога“ от 2007 година.
Вижте какво ни разказа тя за себе си, за „Знам и Мога“, как се е отразила пандемията от COVID-19 върху работата ѝ и още много други интересни неща.
Моля, представи се.
Аз съм Мая, просто Мая или Мая „Знам и Мога“, както чуват хората, с които разговарям ежедневно. 🙂
Какви са функциите ти в Сдружение „Знам и Мога“? Разкажи ни за работата си и дейностите, които изпълняваш.
Аз съм офис администратор и преподавател в Сдружението. Така се случи, че работя в Сдружението почти от самото му създаване. В началото имаше по-малко дейности и по-малко хора, което налагаше всеки от екипа да поема различни задачи и постоянно да предизвикваме себе си дали ще успеем и този път. И успяхме, благодарение на много упорит труд Сдружението се разрастна екипът се увеличи и всеки има своите задължения към днешна дата. Тъй като познавам много от работата, а предходният ми опит е от учителската професия аз поех повечето организационни, битови и логистични въпроси, както и част от дейността ни свързана с образование – детската ни занималня, курсовете за подготовка на ученици в пети, шести и седми клас, професионалното ориентиране и кариерно консултиране.
Защо избра тази професия?
Избрах учителската професия, а и тя избра мен. В годините се занимавах, както в преподаване във формалното образование, така и в неформалното, което се случи когато започнах в Сдружението. Избрах професията, защото много обичам училището, моите учители ми дадоха основата за всичко, което до момента съм и правя за добро или за лошо. Контактът с децата дава много, разбира се и взима много, но това, което можеш да научиш от тази професия, е необятно. Няма един с един ден да се повтаря.
Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?
Трудностите и предизвикателствата са свързани с факта, че всеки ден работиш с хора, които имат своите радости и грижи, настроения и емоции. Много от трудностите са възниквали в моменти и ситуации, в които хората не взимат решения за действия разумно, а емоционално. Емоциите колкото помагат, толкова и пречат. Работата с родители е предизвикателството, което ме научи в годините да бъда по-търпелива и да различавам разумната емпатия от безразсъдното и ненужно на моменти емоционално действие. Предизвикателство за мен е и да намеря път за развитие и да не се оставя по течението на добре познатите пътеки в професията.
Според теб, как европейските проекти и програми помагат на обществото?
Най-големият плюс според мен е културният обмен. Свободните за придвижване граници са нищо без възможността да се потопиш в ежедневието на другия, не само в туристическите обекти. Чрез проектите ти виждаш как се справят хората в твоята област на други места, можеш да споделиш и обмениш опит, което става безценно за развитие в работата ти. За мен проектите помагат на обществото да развие усет за такова, да забрави „АЗ“ и да види „НИЕ“ заедно към подобряване и обмен на знания и умения.
Какво е мнението ти за формалното и неформалното образование? Според теб кой тип образование (или комбинация от двете) е по-ефективно?
Това е тема по която може да се говори много. От една страна неформалното образование не може без формалното. От друга страна формалното е в застой и причината, че е въпрос на национална политика пречат понякога на устрема за промяна. И формалното и неформалното са еднакво важни за съвременния човек. Тенденцията за учене през целия живот няма как да стане, ако го нямаше неформалното образование. За мен неформалното образование ми даде възможност да разгърна творческата си страна, която беше малко под прикритие когато работех в сферата на формалното и трябваше да се съобразявам с доста отживелици. За момента формалното не може да настигне темпа на развитие на времето, в което живеем. Тогава на помощ идва неформалното и информалното и нещата се балансират!
Как, според теб, може да се помага на талантливите хора да развият своя потенциал? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Чрез провокация и подкрепа. Така например много млади хора откриха по време на реализиране на проекти в Сдружението много свои страни и потенциал, които не познаваха дотогава. Чрез стимулиране на малки и големи да участват в различни дейности по проекти ние подпомагаме и развитието на техния потенциал.
Как, според теб, може да се помогне на хора, които срещат затруднения в образователен, професионален или социален аспект, да се почувстват комфортно в обществото? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Сдружение „Знам и Мога“ предлага дейности от различно естество, в тези дейности ние се съобразяваме с възможностите на участниците и бавно и спокойно вървим напред. Имаме различни дейности за подпомагане на хора в неравностойно положение, парадоксът е че хората са изгубили вяра, че може да им се помага безкористно и доста често не вярват. Но затова е опита и с годините сме доказали ефективността в тази насока.
Във връзка с пандемията на COVID-19, по какъв начин се промени работата ти? Как се отрази пандемията на работата по проекти като цяло?
Лично на мен не се отрази, тъй като началото на пандемията ме свари и в началото на бременността ми. Това наложи да остана вкъщи по други медицински причини. Към момента съм в майчинство, но следя изкъсо какво правят колегите! По време на първата вълна на пандемията свърших някои задачи от къщи без проблем, както и проведох онлайн срещи с учители по проект, по който работех. Смятам, че пандемията показа колко гъвкави можем да бъдем и завинаги промени разбиранията за работно пространство.
Какво е за теб „Знам и Мога“?
Съзнателният ми трудов стаж и мястото на което дадох много и взех много, научих много, както за себе си, така и за хората.
Коя част от тази професия ти носи най-голямо удоволствие?
Контактът с децата и с хората като цяло. Различни хора от различни възрасти на различни места, какво по-хубаво от това. 🙂
Над какви проекти най-много обичаш да работиш и защо?
Проекти, свързани с образование и професионално ориентиране. Това са моите интереси и когато имам такива задачи ги върша с удоволствие за разлика от други.
Разкажи ни случка от работата си, която те кара да се усмихваш.
Битовите истории, с които съм се сблъсквала по проекти за безценни. С Лора не веднъж покрай проектите ни, свързани с посрещане на доброволци от чужбина, в които сме работили в тандем, сме имали доста случки, които в момента ме карат да се смея с глас, но тогава не ни беше смешно. Ключовите думи тук са сблъсък на очаквания с действителността. Имали сме случаи на доброволци, заключили се пред апартаментите си, неявили се на работно място, запушили санитарния възел и други подобни. А ние двете сме били на разположение в целия този хаос, чудейки се откъде да започнем. Само си представете!
