Представяме Ви Румяна Шаламанова, председател на Сдружение „Знам и Мога“ и член на управителния съвет от неговото създаване. Тя е ръководител проекти и преподавател по неформално образование за деца, младежи и възрастни. Румяна има магистърска степен като инженер-химик и педагог. Тя е преминала сертифицирани обучения за обучител по неформално образование, гражданско образование, обучител на надарени деца, обучител по дебати, обучител по форум театър, консултант професионално ориентиране и консултиране. Руми, освен че е отговорна и креативна, има добри комуникативни умения, хубаво чувство за хумор и умее да работи с хора. Тя работи в „Знам и Мога“ от неговото създаване през 2007 година.
Вижте какво ни разказа тя за себе си, за „Знам и Мога“, как се е отразила пандемията от COVID-19 върху работата ѝ и още много други интересни неща.
Моля, представи се.
Румяна. Физическа възраст 53, менталната зависи от ситуацията, обстановката и хората около мен. Работохолик, но нищо човешко не ми е чуждо.
Какви са функциите ти в Сдружение „Знам и Мога“? Разкажи ни за работата си и дейностите, които изпълняваш.
По документи съм председател на Сдружението и управлявам проектите, по които работим. Подготвям новите проекти на Сдружението, преподавам, провеждам обучения, осъществявам контакти с партньорите, търся нови партньорства, участвам в различни национални и международни събития, където представям „Знам и Мога“. Реално се включвам във всички дейности на Сдружението.
Защо избра тази професия?
Тя ме избра. Аз бях избрала друга, но обстоятелствата не ми позволиха да я практикувам. И понеже новата професия беше направила добър избор с мен, реших да не я разочаровам, а да дам най-доброто от себе си и да се развивам в нея.
Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?
Най-голямото предизвикателство е да убедиш хората в полезността на това, което правиш и да им обясниш какво точно правиш. Трудностите, които срещам най-вече са свързани с комуникацията с хората, липсата на толерантност и професионализъм. Но като цяло приемам трудностите като част от работата ми и гледам да ги преодолявам бързо, а когато мога, просто ги игнорирам.
Според теб, как европейските проекти и програми помагат на обществото?
Хората, участващи в разработването и реализирането на европейски проекти, развиват ценни умения и трупат знания, които могат да прилагат на практика в реалния живот и тези, които искат биха могли да се възползват от възможностите, които Европейските проекти предоставят.
Какво е мнението ти за формалното и неформалното образование? Според теб кой тип образование (или комбинация от двете) е по-ефективно?
Формалното образование изгражда база за развитие на интелектуалния потенциал и навици. Неформалното образование изгражда умения и трупа опит и житейски уроци. Не мога да кажа, че едното е по-ефективно от другото, но със сигурност мога да потвърдя, че и двете са еднакво важни за развитието на знаеща и можеща личност.
Как, според теб, може да се помага на талантливите хора да развият своя потенциал? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Винаги съм твърдяла, че талантливите хора, особено децата, са в неравностойно положение и малко възможности се предлагат за развитие на потенциала им. Като се започне от ранното училищно образование и се стигне до работната среда, всичко е насочено да постави човека в някакви рамки и/или да отговаря на някакви критерии. Но как може да има една рамка или едни критерии като няма двама души, които са еднакви? Винаги ми е било много чудно, но още не съм си отговорила на този въпрос. „Знам и Мога“ има разработени развиващи интелектуални програми за деца и младежи в три възрастови групи, които предлагаме като извънкласни занимания в училищата и центровете за работа с деца. Всеки един директор, при интерес, може да се свърже с нас.
Как, според теб, може да се помогне на хора, които срещат затруднения в образователен, професионален или социален аспект, да се почувстват комфортно в обществото? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Тези хора трябва първо сами да поискат да им се помогне, защото няма как да предоставиш непоискана помощ. Най-ефикасният начин е работа в група. „Знам и Мога“ предлага редица обучения за хора в неравностойно положение и в риск от изолация. Голяма част от обучителните материали за тези обучения са разработени по европейски проекти в партньорство с колеги от различни държави.
Във връзка с пандемията на COVID-19, по какъв начин се промени работата ти? Как се отрази пандемията на работата по проекти като цяло?
Единствената промяна е в социалния ми живот. Срещите с колегите, приятелите, партньорите ми липсват. Работя от къщи. Ходя в офиса, когато се налага да подписвам или ползвам документи. Работата ми не се засегна като количество и качество, а само като начин на изпълнение. Почти всеки ден имам срещи или участвам в събития онлайн.
Какво е за теб „Знам и Мога“?
Детето на моята професионална любов! Кауза, съдба! „Знам и Мога“ е реплика на живота – възходи и падения, смях и сълзи, радости и неволи, срещи и раздели, научени и неразбрани уроци…
Коя част от тази професия ти носи най-голямо удоволствие?
Аз съм човек, който може да си направи лимонада от поднесени лимони и да я изпие с удоволствие (ако има текила, може и да ги изям). Като цяло работата ми носи ежедневно удоволствие, но най-голямо такова намирам в срещите с децата и общуването с различни хора. От всеки можеш да си вземеш по нещо, което не знаеш, което да те обогати, което да те накара да се замислиш. Голямо удоволствие ми носи и когато виждам положителен резултат от моята работа, макар и след време.
Над какви проекти най-много обичаш да работиш и защо?
Обичам да работя по всякакви проекти, защото във всеки един е вложен труд и мисъл. Няма проект, от който да не можеш да си вземеш нещо, ако искаш, разбира се. Но най-много обичам проекти, които имат добавена стойност и са от полза за голям кръг целеви групи. Проекти, които биха донесли макар и малко положителна промяна в нечий живот, професия, личностно израстване. Проекти, които радват децата и младежите и те несъзнателно изграждат знания и умения. Проекти, в които работя с креативни и мислещи хора, които търсят положителното и в най-малкият детайл, а не се чудят какъв недостатък да намерят. Проекти, които ме зареждат емоционално и интелектуално.
Разкажи ни случка от работата си, която те кара да се усмихваш.
На една от първите ни партньорски срещи координаторът на проекта повече от час обясняваше дейностите и основните моменти. Аз кимах в съгласие и колкото повече кимах, толкова повече координаторът се чудеше какви разяснения да даде, а аз си мислех колко ли глупаво изглеждам, че той все мен гледа и обяснява. Накрая координаторът с глас на напълно отчаян човек ме попита наистина ли нищо не разбирам, а аз с абсолютно недоумение му отвърнах, че напротив, всичко е ясно. Тогава той още по-отчаяно ме попита: „Но защо, за Бога, непрекъснато кимаш за „не“?“ И тогава осъзнах, че обратното кимане с глава в България може да доведе до големи проблеми. Много се смяхме след като изяснихме културните различия, но оттогава винаги използвам думи, за да изразя съгласие или несъгласие. За всеки случай.