Представяме Ви Иво Димитров, мениджър проекти в Сдружение „Знам и мога“. Иво има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и магистърска степен по физика от Санктпетербургския университет по информационни технологии, механика и оптика. Той има опит в работата по различни международни проекти в мултикултурна среда. Освен че има добри управленски и социални умения, Иво има чудесно чувство за хумор и за това винаги е душата на компанията- както в неформална среда, така и в офиса и по време на обучения. Иво работи в „Знам и мога“ от 2017 година. Вижте какво ни разказа той за себе си, за „Знам и мога“, как се е отразила пандемията от COVID-19 върху работата му и още много други интересни неща.
Моля, представи се.
Иво, 53 годишен, хетеросексуален.
Какви са функциите ти в Сдружение „Знам и мога“? Разкажи ни за работата си и дейностите, които изпълняваш.
Мениджър проекти. Работя върху създаването, тестването и прилагането на разнообразни интелектуални продукти както по международни, така и национални образователни проекти за различни целеви групи, като възраст и ниво на образование.
Защо избра тази професия?
Началото бе повече от случайно – попаднах на подходящо място в подходящо време с подходящи хора. След това осъзнах, че е прекалено егоистично придобитите знанията и натрупания опит да ги отнеса със себе си, без да ги споделя.
Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?
Връщането на доверието в образователните институции, било то и неформални. При работа с колеги от други държави, виждам колко много сме го изгубили в безкрайното време на „прехода“. Предаването на знания, отдавна е излязло от рамките на класните стаи, но имено там и в семейството се създават корените на желанието за знания, а без тях не става.
Според теб, как европейските проекти и програми помагат на обществото?
Проблемите в малка Европа са общи, подходите за реализация и самата реализация обаче са различни. Не навсякъде обаче всичко минава гладко, нужна е гъвкавост, адаптивност, за да могат резултатите да се приложат максимално ефективно. Няма ли полза от един проект, язък за труда на всички участници в него.
Какво е мнението ти за формалното и неформалното образование? Според теб кой тип образование (или комбинация от двете) е по-ефективно?
Неформалното дава повече възможности, вече споменатата гъвкавост, индивидуален подход, нещо което трудно се реализира във формалното образование. Кръга на образователните теми е практически неограничен, а през внимателно подбрани техники, лесно се постига междудисциплинарното свързване със задължителните предмети.
Как, според теб, може да се помага на талантливите хора да развият своя потенциал? Какво предлага „Знам и мога“ в тази връзка?
Мисля, че тук имаме големи резерви от образователни материали и сега в новата конфигурация на помещенията ни (след преместването ни в нова сграда на бул. „Прага“ 8, където се помещават офисът на сдружението и детска занималня „Знам и Мога“), мисля, че ще можем директно да комуникираме с децата и те „да черпят от извора“ – резултати от проектите, а и ние да си сверяваме часовника по тях.
Как, според теб, може да се помогне на хора, които срещат затруднения в образователен, професионален или социален аспект, да се почувстват комфортно в обществото? Какво предлага „Знам и мога“ в тази връзка?
Според мен индивидуалният подход е разковничето и към гении, и към аутсайдери. С добрите тестове, които имаме за разкриване на силните страни на хората и основно чрез работа с тези хора, с умело добавяне на допълнителни (дори и не чак толкова интересни) теми.
Във връзка с пандемията на COVID-19, по какъв начин се промени работата ти? Как се отрази пандемията на работата по проекти като цяло?
Лично моята почти никак, работя предимно от офиса, където всичко е под ръка. Липсата на директно общуване с колегите, разбира се, понякога забавя решаването на някои въпроси. Сравнително рядко общуваме по теми, свързани с разработването на интелектуални продукти по проектите, което е възможно да намалява тяхното качество, защото във всички случаи два или няколко мозъка мислят по-добре от един. Онлайн срещите също не носят този креативен заряд, когато можеш да наблюдаваш реакциите на участниците към направените предложения (особено невербалните) и да си „свериш часовника“. Още по-тежка е ситуацията с провежданите обучения, особено при младежите – трудно се мотивират, трудно се концентрират, лесно ги отвличат странични неща. Всички тези фактори малко или повече влияят на качеството на продуктите, по-трудно се събира обективна обратна информация, за да може да се подобрят и адаптират към културата и народопсихологията на всяка страна.
Какво е за теб „Знам и мога“?
Възможност, предизвикателство… или в обратния ред…
Коя част от тази професия ти носи най-голямо удоволствие?
Безспорно общуването – както с колеги, така и с обучаеми, макар че при вторите има повече разочарования, особено когато става дума за учители от формалното образование в България.
Над какви проекти най-много обичаш да работиш и защо?
Над проекти, които след приключването си оставят полезни продукти или части от продукти от които могат да се „сглобят“ интересни и иновативни образователни програми. Естествено, лично за мен с моето образование интересни са проекти, свързани с математика, природни науки, роботика.
Разкажи ни случка от работата си, която те кара да се усмихваш.
В офиса има едно тефтерче със „случайни афоризми“ – мисля, че голяма част от тях са произлезли от моята уста и могат да бъдат използвани като цитати. 🙂