„Не ми се учи!“- как да мотивираме детето си да учи и да се развива?

„Не ми се учи!“- как да мотивираме детето си да учи и да се развива?

Развиването и поддържането на мотивацията у децата в училищна възраст е голямо предизвикателство както за учителите, така и за родителите. Демотивацията на децата да учат и да ходят на училище се корени в много причини- прекалено абстрактно или академично учебно съдържание, липса на практически упражнения на наученото, проблеми с адаптацията в училище, икономически трудности и много други обективни и субективни причини. В българското образование особено критични са 6. и 7. клас – в този период децата, макар че все още са малки, трябва да вземат решения, които определят бъдещето им (например свързани с кандидатстването след 7. клас, какво искат да учат, в коя гимназия искат да влязат и др.). В този период учениците в много случаи губят интерес към ученето и увереност в собствените си сили по различни причини, много от които са в следствие на натиска, свързан с подготовката за Националното външно оценяване и фактори, свързани с училището и социалната среда. Според изследването на УНИЦЕФ и НСИ представят “Децата в България: ключови данни и тенденции за 2024 г.”, е много тревожно и отсъствието на качествена комуникация между родителите и юношите: 64% от децата в България заявяват, че разговарят с родителите си поне веднъж седмично, което е много по-ниско, отколкото в други държави, участвали в изследването, където този процент стига до 91%.

Тези данни показват, че битката за интереса на детето към учението започва именно сега – и успехът в нея има дългосрочно значение за неговото личностно, образователно и професионално развитие. Затова сме подбрали различни съвети и методи, с които да ви помогнем да подкрепите своето дете, да му помогнете да повярва в собствените си умения и сили и да го мотивирате да се развива.

 

Мотивацията и нейните разновидности

Мотивацията е „двигателят“ на ученето и личностното развитие – тя помага на детето доброволно да полага усилия, за да постигне определена цел. Психолозите различават вътрешна и външна мотивация. Вътрешната мотивация идва от самото удоволствие и смисъл, които детето намира в учението или в определени дейности – когато то учи с желание, защото има интерес и изпитва удовлетворение както от самата дейност, така и от постигнатите резултати. Когато има вътрешна мотивация, усилията водят до усещане за прогрес, компетентност и умения в определени области. Външната мотивация пък е свързана с външни стимули: награди- подаръци, похвали и други поощрения (положително подкрепление) или наказания- отнемане на права, забрани и други (отрицателно подкрепление). Външните стимули подтикват детето да учи и да изпълнява поставените задачи, но в много това се случва без трайно желание и за да се избегне външно наказание или да се постигне похвала. Понякога това води до механично изпълнение на задачите, в което детето не разбира защо изпълнението на тази задачи е важно за него. Изследвания показват, че децата, които учат, водени от вътрешна мотивация, постигат по-добри резултати в дългосрочен план, защото учат по-устойчиво и с повече интерес. Има различни неформални методи, с които децата могат да се дисциплинират и мотивират, без да се използват традиционни награди и наказания. Затова и учителите, и родителите трябва да се стремят да полагат усилия именно към развиване на вътрешна мотивация в детето.

Един от ключовите психологически аспекти тук е т.нар. нагласа за развитие и растеж (growth mindset). Хората с такава нагласа вярват, че техният потенциал е необятен, защото могат да постигнат много неща, ако полагат усилия и се трудят. Те не се отказват при трудности, а търсят обратна връзка и начини да учат и да напредват. Обратно, при фиксираната нагласа децата си мислят, че уменията им са вродени – и затова при първите провали, несполуки или скука те се отказват, защото в съзнанието им се появяват мисли като „нямам талант“, „не ме бива за това“, „това не е за мен“. Точно този тип убеждения често се срещат при много от 12–14-годишните деца и допълнително подкопават мотивацията им. Затова много от младежите, които смятат, че „нямат дарба“ по даден предмет, спират да опитват да подобрят знанията и уменията си в него и развиват ниска самооценка. Затова е важно да комуникираме с детето си така, че то да разбере, че успехът идва с усилия и упорит труд и невинаги е въпрос само на това „дали ти се отдава“.

 

Основни препятствия и причини за демотивация при децата и младежите

Децата в прогимназиалните класове се сблъскват с редица специфични затруднения. Сред най-често посочваните причини за липса на мотивация са:

• Скучен или нерелевантен материал. Ако уроците изглеждат безсмислени за детето (то не намира практическо приложение на наученото) или повтарящи се, детето трудно намира смисъл да учи. Формулите в математиката или сухите дати по история изглеждат абстрактни и „далечни“ от ежедневието на учениците, а липсата на практически упражнения за сметка на повече теория, допълнително ги натоварва.
• Неадекватно ниво на трудност спрямо личните умения и интереси. За някои ученици уроците могат да са твърде лесни и да ги отегчават или пък прекалено трудни, което да ги обезкуражава и демотивира. И в двата случая интересът на децата към училището и ученето като цяло спада.
• Страх от провал и ниска самооценка. Лошите оценки или негативните преживявания (суров учител, подигравки от съученици и др.) създават психологически бариери пред детето. По тази причина то може да възприеме грешките си като доказателство, че „просто не е добро“ по дадена материя, и затова да се отказва.
• Прекален натиск от страна на възрастните. Понякога родителите или учителите очакват прекалено много – строго поставените цели или сравненията с връстници водят до обратен ефект. Усещането у детето, че учи заради другите, а не за себе си, често намалява мотивацията, защото детето на открива смисъл за себе си в процеса на учене.
• Социални и икономически фактори. Децата, които имат проблеми, свързани със социалната среда (вкъщи, в училище и др.) или живеят в бедност, изпитват допълнителен стрес, който ги разсейва от ученето и увеличава риска от отпадане от училище
• Предишни негативни преживявания. Ако детето е имало отрицателен опит (инцидент, неприятна ситуация и др.), свързан с училище или образователния процес, е възможно то да свързва ученето с негативни емоции и да започне избягва ученето, за да избегне тези емоции.

Важно е родителите да разговарят с детето си за конкретните пречки пред него – така ще се ориентират кои стратегии могат да помогнат най-много в неговия случай.

 

Как да мотивираме детето си да учи? Ролята на комуникацията между родители и деца в процеса на учене

Участието на родителите в училищния живот и ученето у дома е изключително важно за мотивацията на децата. Много психолози посочват, че ако родителите подкрепят детето в процеса на учене, това осигурява положително влияние върху академичните му постижения. Скъпи родители, вие сте хората, които познават децата си най-добре и затова вашата подкрепа е много важна за тях. Можете да използвате следните техники:

• Активно слушане. Поощрявайте детето си да говори и му осигурете безопасна среда, в която то да се чувства комфортно да споделя, без да бъде осъждано или прекъсвано. Давайте на детето си пространство да говори за трудностите и чувствата си. Задавайте отворени въпроси („Как се чувстваш сега?“, „Какво ти харесва/не харесва в това?“) и слушайте спокойно и без осъждане. Ако не сте сигурни в нещо, което детето ви казва, кажете какво сте разбрали и помолете детето да потвърди, за да сте сигурни, че имате общо разбиране за ситуацията и неговите чувства.
• Стремеж се към доверие и спокойствие. Много е важно да изградите у детето чувство, че може да ви каже всичко, дори и най-страшното. Ако то усеща вашата подкрепа, а не се притеснява, че истината ще му донесе неприятности, детето ще има пространство, в което ще се чувства спокойно да споделя. Ако уважавате индивидуалността му и му показвате, че оценявате усилията му, дори и резултатите невинаги да са такива, каквито очаквате, то ще се чувства спокойно да споделя проблеми, които да индикирате още в началото и да решите навреме. Освен това, когато детето е уверено, че няма да бъде наказано, ако не е постигнало всички резултати, въпреки, че е положило усилия, то няма да се страхува от грешки и е възможно да търси нови начини за себе си, с които да учи и да се развива.
• Комуникация и координация с учителите. Важно е учителите и Преподавателите да говорят на един и същи език и подкрепят едни и същи правила (например свързани с поощрения, похвали, правила, наказания и др.): това дава на децата усещане за ред, стабилност и ясни правила, което носи спокойствие, защото то знае какво да очаква. Затова поддържайте комуникация с учителите и търсете тяхната обратна връзка. Новите технологии ще ви осигурят бърза връзка с учителя, за да сте информирани за успехите и трудностите на детето.
• Включвайте се, но не се бъркайте. Осигурете среда, където детето може спокойно да учи (тиха стая, необходимите помагала, обособено работно място), но не се стремете сами да решавате всичко вместо него. Важно е да питате детето как върви ученето и да се интересувате от прогреса му, но без да досаждате постоянно или да изпълнявате неговите задачи и да пишете домашните му вместо него.
• Насърчавайте самостоятелност. Давайте на детето определена свобода в избора на теми за учене и начини на организиране на времето му. Нека то само да изгради своя ритъм и график за учене. Не го насилвайте да използва стандартните методи за учене, ако то е измислило своя система. Това му дава усещане за контрол и изгражда отговорност. Колкото по-вътрешно мотивирано се чувства детето, толкова повече ще иска да поема инициативи.

 

Как да мотивираме детето си да учи? Стратегии за стимулиране на мотивацията за учене

Основната цел е да направим ученето интересно, разбираемо и значимо за детето. Ето няколко ефективни стратегии за стимулиране на мотивацията за учене у детето:

• Създайте позитивна учебна среда у дома. Обособете специален „кът за учене“ у дома: тихо, добре осветено място без разсейващи елементи (игри, телевизор). Поощрете детето да аранжира това пространство, както му харесва. Подредете помагалата, книги и учебни материали на удобно и достъпно място. Украсете пространството с плакат по любима тема или карта на света – всичко, което стимулира любознателността. Уверете се, че температурата и осветлението са комфортни. Така детето ще свързва ученето с уют и фокус, а не с напрежение.
• Насърчавайте любопитството и интересите. Открийте онова, което наистина вълнува детето (музика, изкуство, спорт, разли1ни науки и т.н.) и го свържете с учебния материал. Предложете му книги, статии или видеа по теми, които харесва. Така ученето се превръща в игра и новите получени знания се запомнят по по-лесен, забавен и естествен начин. Точните науки, например, могат да се учат с практически експерименти у дома. Това дава практически смисъл на абстрактните теми и показва тяхното приложение.
• Поставяйте реалистични цели и ги отпразнувайте. Разделете големите задачи на малки постижими цели (примерно – научи 5 нови думи всеки ден, решавай по една нова задача по математика седмично и т.н.). Хвалете детето за всяка постигната малка цел и обръщайте внимание на силните му страни („Обръщаш внимание на детайла и видях колко разсъждаваше върху задачата!“). Може дори да поддържате график или таблица на малки стъпки (брой прочетени страници, задачи и т.н.) и да отбелязвате успеха. Хубаво е с течение на времето външните награди да се намалят и вътрешното удовлетворение все повече да замени очакването за външен стимул.
• Свържете ученето с реалния живот. Обяснете защо новият урок е важен и как може да се приложи. Показвайте различни примери в ежедневието: географията при пътуване с карти, природните науки в градината или в парка. Колкото по-ясно разбира детето ползата и смисъла от наученото, толкова повече смисъл ще вижда то в ученето.
• Давайте личен пример. Децата подражават на своите родители, приятели и семейство. Покажете на детето си, че и вие се развивате и оценявате ученето: четете книги, обсъждайте нови теми и сами се усъвършенствайте в нещо (инструмент, спорт, хоби). Споделяйте с детето си любопитни факти от своята работа, хобита или четива- така ще му покажете, че ученето е процес, който не е ограничен само в училище и човек се развива през целия си живот.
• Насърчавайте автономността и личния избор. Давайте на детето да решава какво и как да учи. Когато то само избира някои задачи, в него нараства чувството за инициатива и контрол върху ученето, както и лична отговорност за организацията на процеса и самото учене – а това повишава вътрешната мотивация. Позволете му също така да организира времето си (ако се налага- в началото с ваша помощ) – например след като си направи план, нека то самостоятелно решава дали да учи например първо по математика или български език.
• Обърнете внимание на емоционалното състояние на детето. Липсата на мотивация често е маскирана тревожност или дори депресивни симптоми. Ако забележите, че детето е постоянно притеснено, тъжно или избягва учене, проведете спокоен и подкрепящ разговор. Уверете го, че не е само, че изпитва тези чувства, и че такива проблеми имат решение. Ако е необходимо, потърсете съдействие от психолог или училищен съветник. Дори кратка консултация може да помогне за разрешаване на тревоги и индикиране на проблеми, и да върне спокойствие в учебния процес.

 

Практически съвети и навици за учене

• Ежедневен режим. Структурата помага. Определяйте винаги едно и също време за учене, игра и почивка. Например, отделяйте време след училище за кратка почивка, а след това 1–1.5 часа за домашни (с малки интервали). Това създава навици – детето знае, че след храната идва учене, след урока идва игра. Така по-малко се съпротивлява, защото не усеща всичко като хаос.
• Разумна употреба на технологии. Екраните могат да са полезен помощник: образователни приложения и видеоуроци правят ученето по-интересно. Например, множество безплатни платформи предлагат интерактивни уроци по математика или език, които детето може да използва самостоятелно. Важно е обаче да следите времето пред екрана и съдържанието да е подходящо. Ограничете разсейващите игри или социалните мрежи по време на учене.
• Групово обучение. Понякога групова работа с връстници мотивира повече от самоподготовката. Работата в екип развива социални умения и дава възможност за взаимопомощ – детето не се чувства като „само срещу проблема“. За много деца курсовете за по БЕЛ и математика например, са чудесна опция, която да им помогне за допълнителна подготовка както за училище, така и за изпитите след 7. клас.
• Конструктивна обратна връзка. Когато детето представи училищна работа (презентация, тест, домашно), давайте му обратна връзка с акцент върху усилието и напредъка. „Виждам как упорито решаваше тези задачи, много добре!“ има много по-голям ефект от „Защо имаш 4-ка, а не 6-ца?“. Хвалете не крайния резултат, а процеса (например, „Откъде измисли това решение? Браво!“). Покажете, че грешките са нормални стъпки в процеса на ученето, а не непоправими грешки.
• Баланс с извънкласните дейности. Полезно е детето да има богат извънучилищен живот – спорт, музика, изкуства и други хобита. Тези дейности дават поле за успех извън класната стая и развиват личностни качества. Те също разтоварват ума от формалните уроци и могат впоследствие да вдъхновят интереса към нови учебни теми (например дете, което тренира в планински клуб, може да се интересува повече по география).

 

Училищна мотивация и дългосрочни цели

Мотивацията в училище и най-вече в 6.–7. клас не е само за текущи оценки – тя има пряка връзка с бъдещото развитие на детето. Учебният материал от тези години се включва в Националното външно оценяване (НВО) след 7. клас, с което се кандидатства за гимназия. Затова колкото по-рано помогнете на детето си да изгради вътрешна мотивация, толкова по-рано заедно ще изградите стабилна основа за учене, което ще му помогне както за изпитите след 7. клас, така и във всички бъдещи начинания. Ако детето загуби интерес към ученето около шести или седми клас, това може да му попречи да влезе в мечтаното училище, което, въпреки че не е краят на света, може да повлияе и самочувствието и мотивацията му,

Освен това позитивното отношение към ученето изгражда у детето навик за учене през целия живот и то несамо в училище – то непрекъснато ще се стреми към нови знания и умения. Този ефект е дългосрочен: според експерти, по-високата мотивация в детството и юношеството може да предопредели степента на развитие в избраната професия и личните амбиции по-късно. Затова е важно да говорите на детето и за голямата картина: какво му харесва в училище, какво иска да постигне след гимназията и как ученето сега може да го доближи до мечтаната професия. От една страна, това му дава повод да мисли стратегически; от друга – повишава усещането за смисъл (вътрешен стимул) в ежедневните усилия.

 

Заключение

Мотивацията на детето не идва сама – тя се култивира. Родителите играят важна роля като партньори на учителите и модели за подражание на децата. Като изградим доверие, разберем нуждите на детето и създадем подкрепяща учебна среда, можем да превърнем ученето в позитивно изживяване. Важно е да изграждаме у него нагласа за развитие, да показваме смисъла на това, което учи, да го подкрепяме емоционално и да му покажем, че ученето е част от личностното развитие и е дълъг процес, който протича през целия живот, а не се ограничава само в класната стая. Резултатът няма да е само по-добри оценки днес, а дълготраен интерес към знанието и реализация в бъдеще.

А ако търсите смислени занимания за своето дете, които да му помогнат да развие своите знания и умения по български език и литература и математика, каним ви на нашите курсове по БЕЛ и математика за 6. клас и за 7. клас. В тях нашите преподаватели ще подкрепят вашето дете в процеса на подготовка както за училище, така и за Националното външно оценяване, да изгради мотивация и да влезе в желаната гимназия, което да му помогне в бъдещото личностно и кариерно развитие.

Пожелаваме ви успех!

 

Библиография:

1. Център за приобщаващо образование (CIE).
   Какво е да си шестокласник в България? (Инфографика, 2017)
   https://cie.bg/bg/news/kakvo-e-da-si-shestoklasnik/
2. Studios Foundation.
   Мотивация за успех и учене – Наръчник за родители
   https://www.studiosfoundation.org/bg/motivatsiya-za-uspeh-i-uchene/
3. bg – Ели Ангелова.
   Как да работим заедно с родителите, за да мотивираме учениците?
   https://prepodavame.bg/kak-da-rabotim-s-roditelite-za-da-motivirame-uchenitsite/
4. bg – Ели Ангелова.
   Вътрешна и външна мотивация – каква е разликата?
   https://prepodavame.bg/vytreshna-i-vynshna-motivatsiya-kakva-e-razlikata/
5. Advance Academy.
   Как да накараме детето си да учи с желание? (блог, 2024)
   https://advanceacademy.bg/kak-da-nakaram-deteto-si-da-uchi-s-zhelanie/
6. Подобри се – Валерия Симеонова, психолог.
   “Няма смисъл да уча!” – как нагласата за развитие може да помогне
   https://podobri.se/nqma-smisul-da-ucha-growth-mindset/
7. UNICEF Bulgaria.
   Подкрепа за учениците в училище и у дома
   https://www.unicef.org/bulgaria
8. American Psychological Association (APA).
   Motivating the Teenage Brain
   https://www.apa.org/news/press/releases/2020/08/motivating-teenage-brain
9. Harvard Graduate School of Education.
   How to Build Intrinsic Motivation in Children
   https://www.gse.harvard.edu/news/uk/21/03/how-build-intrinsic-motivation-children
10. Mindset Works – Dr. Carol Dweck.
    Growth Mindset Resources
    https://www.mindsetworks.com/
11. Проект T-GAMES: Games for Tolerance, 2020-1-BG01-KA201-079206, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/t-games.html
12. Проект SMILES: Supporting Mental Health in Local European Schools, 2022-1-BG01-KA220-SCH-000085840, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/smiles.html
13. Проект EMO: E-MotiOn, 2022-1-BG01-KA220-SCH-000086869, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/e-motion.html
14. Проект SABE: Strengthening Anti-Bullying Efforts: Addressing Violence in Schools around EU, 2024-1-BG01-KA220-SCH-000248175, https://knowandcan.com/en/projects/school/sabe.html
15. УНИЦЕФ
    Детското благосъстояние в един непредсказуем свят (доклад 2024) https://www.unicef.org/bulgaria/media/20561/file/Innocenti-Report-Card-19-Child-Wellbeing-Unpredictable-World-2025__BG.pdf.pdf
16. УНИЦЕФ
    УНИЦЕФ и НСИ представят “Децата в България: ключови данни и тенденции за 2024 г.” (статия, 2024)
    https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81-%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%84-%D0%B8-%D0%BD%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-2024-%D0%B3
17. MontiWay
    7 начина да мотивираме детето да учи (статия)
    Ели Ангелова, Преподаваме.bg
    Външна vs вътрешна мотивация – кaква е разликата и кога и как да ги използваме? (статия)
    https://prepodavame.bg/vanshna-vs-vatreshna-motivatsia-kakva-e-razlikata-i-koga-i-kak-da-gi-izpolzvame/
18. Валерия Симеонова, se
    „Няма смисъл да уча!“ – как нагласата за развитие може да помогне (статия)
    https://podobri.se/motivacia-za-uchene-naglasa-za-razvitie/
19. Ели Ангелова, prepodavame.bg
    Как да работим заедно с родителите, за да мотивираме учениците?
    https://prepodavame.bg/kak-da-rabotim-zaedno-s-roditelite-za-da-motivirame-uchenitsite/
20. Диляна Койчева, advanceacademy.bg
    Как да накараме детето си да учи с желание? (статия)
    https://advanceacademy.bg/blog/kak-da-nakarame-deteto-si-da-uchi-s-zhelanie