Тормозът в училище: форми, последствия и как да се справим?
Тормозът в училище е системно агресивно поведение, при което едно дете съзнателно наранява друго – физически, вербално или емоционално – като използва своята сила (физическа, социална и др.) или доминиращ статут в класа или групата. Ключови признаци за тормоза са намерение, повторяемост и злоупотреба с власт. В много случаи насилието и тормозът в училище не са единични инциденти, а повтарящ се модел на поведение: нападателят умишлено тормози жертвата по различни начини (изпраща обидни съобщения, проявява физическа агресия, умишлено я изолира. и др.), за да я накара да страда.
Тормозът в училище може да се раздели на няколко основни вида:
- Физически тормоз – удари, ритници, блъскане или други насилствени физически актове.
- Вербален тормоз – обиди, унизителни прякори, заплахи, нецензурен език и подигравки пред връстници.
- Емоционален (социален) тормоз – умишлено изключване от групата, разпространяване на слухове за жертвата, заплашителни погледи и жестове, които засягат чувствата и самочувствието на детето.
- Кибертормоз – онлайн атаки чрез социалните мрежи, чатове или електронна поща: разпространяване на интимни снимки, публикуване на обидни коментари, групово отхвърляне и тормоз в интернет. Този вид тормоз е особено опасен, тъй като нападателят може да тормози жертвата непрекъснато, дори когато детето не е в училище.
Повечето от децата-насилници, както и насилниците по принцип, се стремят да подчертаят своята сила спрямо жертвите – има случаи, в които по-големи, по-популярни или агресивни деца упражняват тормоз над по-малки или уязвими съученици. Често деца от малцинствени групи, деца с увреждания, деца с различна полова идентичност от тази на повечето деца в класа или групата и т.н. са в по-голям риск да станат обект на тормоз.
Тормозът в училище: последствия за психичното и емоционалното здраве
Училищният тормоз нанася сериозни и дълготрайни вреди както на психичното, така и на физическото здраве на децата. Това е установено от множество изследвания и доклади на международни организации. Например, ЮНЕСКО съобщава, че почти едно на всеки три деца по света е станало жертва на физическа агресия в училище поне веднъж годишно, а всеки месец един на трима ученици изпитва тормоз. Най-малко едно от десет деца вече е преживяло кибертормоз.
Жертвите на тормоза често страдат от силен стрес, който се проявява със симптоми като безсъние, трайна тъга, тревожност, понижена концентрация и други. По данни на ЮНЕСКО учениците, които са били малтретирани, са два пъти по-склонни да изпитват остро чувство на самота, нарушения в съня и дори суицидни мисли. Според доклада “Protecting children from violence in school” („Предпазване на децата от насилие в училище“) на UNICEF, насилието в училище може да предизвика депресия, тревожност, посттравматичен стрес и склонност към самонараняване. Често тормозените деца започват да изпитват болки по тялото (главоболие, болки в корема и др.) и нарушения в апетита – наблюдава се или повишен, или рязко намален апетит.
Наред с емоционалните травми, тормозът в училище влияе и на ученето и учебния процес. Постоянният страх и несигурност затрудняват концентрацията в час, влошават ученето и намаляват желанието за посещение на училище. В резултат на това в много случаи се наблюдава спад в успеваемостта в училище и увеличение на броя на отсъствията. Тормозът също така води до развитието на рисково поведение (например тийнейджърите могат да се обърнат към алкохол, наркотици или деструктивни дейности, за да се справят със страха и стреса).
Важно е да се разбере, че ефектите от тормоза могат да продължат и в зряла възраст. Проучвания показват, че деца- жертви на тормоз, по-често страдат от депресия, тревожност и ниско самочувствие и след години. Ето защо ранната намеса е от изключителна важност.
Как да разпознаем признаците на тормоз?
Често децата не споделят веднага, че са жертва на тормоз. Затова е важно родителите да следят за невербалните признаци. Някои от алармиращите симптоми са описани от UNICEF и включват:
- Промени в поведението: Ако детето изведнъж стане по-тихо, свито в себе си или обратното – нетипично раздразнително и гневно, това може да е сигнал за насилие. Жертвите на тормоз често губят увереността си – създава се впечатление, че нещо не е наред, детето е тъжно или се притеснява без видима причина. Децата могат да стават по-срамежливи, без желание за игра с други деца, или точно обратното – да станат избухливи и гневни. Също така, те могат да започнат да крият електронните си устройства (смартфони, таблети и т.н.) или чатовете си.
- Агресивно поведение: Парадоксално, децата, които са били малтретирани, също могат да започнат да проявяват агресия към другите. Ако вашият син или дъщеря внезапно започне да се кара, да вика или бие с връстници (или да чупи предмети у дома), обърнете внимание – често това е начин детето да „излее“ чувствата си след преживяното насилие.
- Физически оплаквания: Децата, преживели емоционален стрес може да се оплакват често от главоболие, стомашни болки или гадене. Ако не се открие медицинска причина, а тези оплаквания съвпадат с моменти на тревожност или моменти, свързани с училище (например сутрин преди училище), разгледайте тормоза като възможна причина.
- Промени в съня и апетита: Нови проблеми със съня – безсъние, кошмари, или обратното – прекомерна сънливост могат да са индикатори за силен стрес. В много случаи се наблюдават и внезапни промени в храненето – детето може или да яде много повече, или да откаже вечеря, закуска или да избягва хранения.
- Избягване на училище, приятели или социални мрежи: Децата, подложени на тормоз, често търсят начини да се скрият от източника на стрес. Ако вашето дете внезапно заяви, че го боли корем или глава и с това обяснява защо не иска да ходи на училище, това може да е просто оправдание, с което то да иска да избегне конфликтна ситуация или тормоз в училище. Обърнете внимание и ако детето започне да стои далеч от старите си приятели или отказва да използва социалните мрежи, където преди е било активно. Внезапното избягване на популярна игра или приложение може да подсказва, че там е също е проявена агресия.
Ако забележите нова, необяснима промяна в поведението на детето, това винаги заслужава родителско внимание. Ако детето изглежда тревожно, уплашено или странно затворено в себе си, говорете с него спокойно – то има нужда от подкрепа и разбиране.
Изграждане на полезни умения и качества в детето за справяне с тормоза в училище: практически съвети за деца и родители
Една от най-добрите стратегии за справяне с тормоза е подкрепата на вътрешните сили, качества и умения на детето. Развитието на определени личностни качества и умения прави детето по-устойчиво на външните негативни фактори и му дава самочувствие да се справя с негативни ситуации. Водещи качества в този контекст са:
- Устойчивост – това е способността да се преодоляват трудности и стрес. Устойчивото дете се учи да се справя с неуспеха и да разпознава и управлява собствените си емоции при възникнали проблеми. Родителите могат да стимулират устойчивостта на детето с похвали за положени усилия (не само за постигнати резултати) и като насърчават децата да поставят малки постижими цели. Примерна дейност, която можете да приложите у дома: „Кутия на силата“ – заедно с детето вземете картонена кутия (по желание, можете да я украсите) и нарежете листчета. Всяка седмица детето пише на листче своя лична победа или силна черта (например “работих върху срамежливостта си” или “бях смел/смела при решаване на новата задача”) и го пуска в кутията. Когато то се почувства уплашено или натъжено, може да отвори кутията и да си припомни успехите си, за да си вдъхне увереност.
- Адаптивност – умението за бързо приспособяване при промяна. Децата, свикнали с промените, приемат, че, ако се наложат промени, „план Б” може да е нещо положително и дори приятно. Родителите могат да дават пример, като сами реагират спокойно при неочаквани обрати и като създават гъвкав дневен режим (ако има такава възможност). Примерна игра, която можете да приложите със семейството: Лов на съкровища – организирайте игра в парка или у дома, при която детето трябва да следва загадки и често да се налага да се приспособява, ако даденото място за следваща подсказка е променено. Така детето придобива умението да намира решения и да не се отказва при трудности. Ако възрастта на детето позволява, можете да пробвате да отидете и на ескейп стая заедно.
- Емоционална интелигентност и емпатия – способността да осъзнаваме, назоваваме и управляваме собствените си емоции, и да разбираме чувствата на другите. Уважението и съпричастността предпазват от агресия: децата, които умеят да “влизат в обувките на другия”, са по-малко склонни да тормозят или да изолират други деца, защото могат да се поставят на тяхно място. Вкъщи насърчавайте детето да говори за своите чувства и показвайте, че ги разбирате (“Виждам, че си тъжен/тревожиш се – и аз бих се почувствал/а така…”). Примерна дейност, която може да приложите у дома: Четене на истории и обсъждане темите в тях – четете книги и след това попитайте „Как мислиш, как се е почувствал герой X?” или “Как би реагирал/а, ако това се случи на теб?” Това стимулира разбирането на различни гледни точки и съпреживяване, което в последствие може да бъде приложено и в реални житейски ситуации.
- Комуникационни умения и асертивна комуникация – умението да изразяваш ясно емоциите и нуждите си и да решаваш конфликти по конструктивен начин. Научете детето да използва т.нар “Аз”-послания (те дават представа какво точно искаме и чувстваме и се фокусират върху нас, без да обвиняваме пряко отсрещната страна), за да комуникира какво го тревожи (например: “Аз се чувствам много натъжен, когато ме наричат така”). Упражнявайте с него активно слушане: когато то говори, гледайте го в очите, задавайте уточняващи въпроси и повтаряйте резюме на това, което сте разбрали. Така то разбира, че го чувате, и се учи да използва същия подход. Примерна игра, която можете да приложите у дома: Разказване на история – седнете в кръг и започнете история, като всеки добавя по едно изречение и участниците се редуват. По този начин детето трябва да слуша внимателно другите и да продължи темата. Играта развива комуникацията и креативното мислене.
- Самочувствие и увереност – децата с позитивна самооценка са по-малко уязвими на тормоза, защото вътрешно вярват, че заслужават уважение. Укрепвайте увереността чрез похвали за усилията и положителни подкрепящи фрази: „Вярвам, че можеш!”, „Горд/а съм с теб, че опита!”. Вечер правете „позитивен кръг” у дома – всеки член на семейството споделя по една хубава случка от деня или няколко неща, за които е благодарен. Така фокусът се насочва към доброто и детето се учи да открива собствените си постижения, без значение дали те са големи или малки.
Изграждането на тези качества изисква време и постоянство, но дори малките стъпки помагат децата да станат по-уверени и устойчиви. Вие, като родител, сте моделът – примерът за търпението, контролирането на реакциите и взаимното уважение у дома изгражда у децата подобно поведение във всякакви сфери и ситуации.
Игри и практики в семейството за укрепване на полезните умения и качества за справяне с тормоза
Семейството играе ключова роля за ученето и изграждането на навици чрез наблюдение, примери и забавление. Ето няколко конкретни предложения за занимания, които усилват посочените качества:
- “Дженга на търпението” – стандартна игра Jenga, при която участниците подреждат дървени блокчета във висока кула. По време на всеки ход съответният играч изважда едно блокче от кулата и го поставя на върха ѝ, като се опитва да не я събори. “Дженга на търпението” има едно ново правило: всеки път преди изваждане на блокче, играчът бавно преброява до три. Ако кулата се срути, всички заедно я възстановяват спокойно. Играта учи детето на спокойствие в напрегнат момент, подкрепа, работа в екип и умението да се изправя пред сложна ситуация и грешки с усмивка.
- “Кутия на силата” – може да използвате вече описаната кутия, в която детето слага листчета за отбелязване на личните си постижения. За разнообразие можете да я направите тематични кутии, свързани с качествата, които детето иска да развие – например „Кутия на храбростта” в трудни моменти или „Кутия на приятелството” за спомени с приятели.
- “Лов на съкровища” – подгответе серия от загадки, при които всяка следваща подсказка е на ново място. По пътя детето ще се сблъска с малки препятствия, които трябва да реши “в движение”. Играта развива адаптивността и решаването на проблеми.
- “Верига на разказвача” – игра като свободно разказване в кръг (вж. горе). Тя подобрява комуникационните умения, търпението и креативността.
- “Позитивен кръг” – всяка вечер отделяйте 5–10 минути, за да споделите трите най-хубави неща, които са се случили през деня (дори малки подробности: „Изгря толкова красиво слънце” или „Госпожата ми помогна”). Това помага на детето да свикне да вижда доброто и да гради позитивно самочувствие.
- Ролеви игри за емпатия – измислете ситуации (или използвайте кукли, играчки или други предмети в зависимост от възрастта на детето), в които едно дете е оставено само на детската площадка/ в училище или друга социална ситуация или друго изпитва трудност (например пада и се плаши). Попитайте детето си как би се почувствал на мястото на героя. Помогнете му да утеши или да помогне на героя, който е в затруднена ситуация. Това упражнение развива разбирането за други гледни точки и съпричастността.
Всяка от тези дейности внася в ежедневието нещо ново и забавно, но и по един непряк начин подкрепя наученото качество. Важно е като родители да участвате заедно с децата – така те се мотивират повече и усещат подкрепата ви.
Позитивна комуникация между родители и деца
Добрата комуникация у дома е основа за доверие и отвореност. Ето няколко ключови насоки за изграждането ѝ:
- Активно слушане – когато детето иска да сподели нещо, отделете му пълно внимание. Бъдете очи в очи с него, махнете страничните разсейвания (телефон, телевизор) и го слушайте внимателно. Повтаряйте със свои думи какво сте разбрали (например„Ти каза, че приятелката ти те обиди пред кл аса и ти е станало много тъжно, нали?“). Това показва, че го разбирате и му помага да изговаря проблемите си.
- Отворен диалог – създайте атмосфера, в която детето да се чувства в безопасност да говори. Поощрявайте го да споделя мислите и чувствата си без страх от обвинение („Добре е да ми кажеш всяка лоша случка от училище, дори ако се страхуваш от реакцията ми“). Задавайте въпроси с интерес (“Как мина денят ти?” или “Виждам, че си замислен – искаш ли да ми разкажеш?”). Избягвайте остри критики, наказания или заплахи („Ако не говориш, ще взема телефона ти!“) – те често спомагат детето да се затвори в себе си.
- Моделиране на поведение – децата учат от примера. Говорете спокойно, ясно и учтиво, дори когато сте ядосани. Ако решавате конфликт, демонстрирайте как използвате думи вместо поведение: „Аз се чувствам наранен/а, когато ме прекъсваш. Нека да се изслушаме един друг спокойно.“ Така детето ще научи как да решава проблеми с думи.
- Емпатично отношение – валидирайте чувствата на детето: „Разбирам, че ти е трудно“, „Виждам, че те е ядосало“. Покажете съчувствие и приемане, дори ако не одобрявате поведението. Например, ако детето е проявило форма на агресия към друго дете, може да кажете: „Разбирам, че много се ядоса. Агресивното поведение наранява чувствата на другите. Твоите чувства също са важни и искам да ти помогна да се справиш с тази ситуация.“. Така не слагате етикет, а учите детето да изразява силните емоции по подходящ начин.
- Решаване на конфликти заедно – вместо наказания, обсъждайте какво се случва. Помогнете на детето да предложи решения: „Какво мислиш, че можеш да направиш, ако започнат да те обиждат?“ Това развива умението за решаване на проблеми и чувство за контрол.
Поддържането на спокойна и подкрепяща атмосфера у дома улеснява детето да открие проблема и ви кара да действате навреме. Когато то знае, че сте на негова страна, е по-вероятно да потърси помощ или да приеме съвет.
Подкрепа за дете-жертва и дете-агресор
За децата-жертви: Ако разберете, че вашето дете е тормозено, първата ви реакция трябва да е подкрепа и разбиране. Не обвинявайте детето: трябва да му покажете, че ситуацията не е негова вина. Слушайте внимателно разказа му и го окуражавайте да споделя. Прегърнете го, уверете го, че е обичано и важно. Помогнете му да помисли за стратегия: договорете му среща с учителя или училищния психолог, поговорете с други родители. Не насърчавайте детето да мълчи, ако е жертва или свидетел на насилие – говорете му, че то заслужава да живее и учи в безопасна среда. Хванете го за ръката или го погалете по рамото – физическият контакт успокоява и показва на детето, че не е само.
За децата-агресори: Агресивното поведение често е зов за помощ. Изслушайте спокойно детето – опитайте да разберете мотивите зад нападателността му (обида, ревност, желание за внимание). Обяснете твърдо, но без истерия, че унижението на другите е недопустимо. Вместо да му повишите тон, задавайте въпроси: “Защо каза/направи това?” и слушайте отговора. Учете го на емпатия: „Как мислиш, какво почувства твоят приятел, когато му каза това?“. Може да насърчите детето да поправи нанесената вреда – например да напише извинително писмо или да помогне на пострадалия по някакъв начин. Избягвайте да използвате единствено репресивни мерки (като постоянни наказания), защото те могат да засилят враждебността. По-добре комбинирайте спокойна, но твърда реакция („Не приемаме такова поведение у дома“), с разговор и подкрепа. Ако забележите, че гневът и агресията не стихват, не се колебайте да потърсите консултация със специалист (психолог или педагог), който да ви помогне да адресирате емоционалните нужди на детето.
Запомнете: и жертвата, и агресорът имат нужда от вашето участие. Бъдете активни родители, поддържайте връзка с училището, с останалите ученици и родители. Обсъдете проблема открито, така че детето да знае, че всички, които са част от проблема, участват в неговото разрешаване. Не се страхувайте да търсите подкрепа – училищните съветници или психолози могат да помогнат и на двете страни да преодолеят трудните емоции.
Превенция чрез изграждане на ценности: съпричастност, толерантност и уважение
Най-добрата защита срещу тормоза е изграждане на култура на уважение и съпричастност. Родителите могат да засилят тези ценности у децата си по следните начини:
- Разговор за различията: Обяснявайте, че всички хора са различни – външност, семейство, интереси, способности – и това е нормално и хубаво. Организирайте разговори или малки игри: например „игра на наблюдателя“, където седите на обществени места (парк, училище след час, улица) и заедно с детето идентифицирате различия в езици, облекло или поведение на минувачите. След това обсъдете колко по-богат прави святът разнообразието и защо е важно да уважаваш всеки.
- Примери от книгите и филмите: Четете заедно истории, които подчертават съпричастността – герои, които помагат на хора в нужда, или които получават подкрепа в труден момент. Задавайте въпроси: „Кой герой беше добър приятел и защо?“, „Как можем ние да помогнем, ако видим някой, когото тормозят?“. Гледайте заедно подходящи филми и после ги дискутирайте.
- Правила у дома: Установете семейно правило за взаимно уважение: например всеки има право да говори, а всички трябва да слушат. Когато детето прави нещо добро за друг (помага на роднина, утешава приятел), обърнете внимание и го похвалете (например „Гордея се, че се погрижи за братче си, когато плака“). Така в ума му се засилва положителбата асоциацията за правенето на добро (помощта е хубава постъпка, която заслужава поздравление).
- Семейни ценности и ролеви игри: Играйте игри, в които детето трябва да действа съпричастно – можете да разиграете, че всеки от семейството работи в измислен клас, един е учител, друг – ученик, и симулирайте ситуация на конфликт, като оставите детето да измисли решение. След това го насърчете да ви разкаже дали се е почувствало добре, когато решението включва приятелство и помощ, а не наказание.
Тези подходи не само предотвратяват тормоза на децата ни, но и оформят добросърдечни и емпатични млади хора – с разбиране към другите, силно чувство за справедливост и желание да правят добро, дори и когато никой не гледа.
Библиография
- UNESCO (2019). Behind the Numbers: Ending School Violence and Bullying.
https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000366483 - UNESCO (2023). Violence and bullying in schools: UNESCO calls for better protection of students.
https://www.unesco.org/en/articles/violence-and-bullying-schools-unesco-calls-better-protection-students - UNICEF (2021). Protecting Children from Violence in Schools: A Road to Recovery.
https://www.unicef.org/reports/protecting-children-from-violence-in-schools - UNICEF (n.d.). Bullying: What it is and how to stop it.
https://www.unicef.org/parenting/child-care/bullying-what-it-and-how-stop-it - UNICEF ECARO (2021). How do you know if your child is being bullied?
https://www.unicef.org/eca/stories/how-do-you-know-if-your-child-being-bullied - UNICEF (2021). Mental Health and Well-being – A Foundation for Children’s Development.
https://www.unicef.org/eca/reports/state-mental-health-children - World Health Organization (2018). Adolescent mental health.
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/adolescent-mental-health - Mental Health Foundation (2021). Children and Young People’s Mental Health.
https://www.mentalhealth.org.uk/explore-mental-health/a-z-topics/children-and-young-people - OECD (2018). A Broken Generation? How education systems are failing young people.
https://www.oecd.org/education/broken-generation.htm - Zimbardo, P. (2007). The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil. New York: Random House.
https://www.lucifereffect.com - Watzlawick, P. (1998). How Real is Real?: Communication, Disinformation, Confusion.
- Проект T-GAMES: Games for Tolerance, 2020-1-BG01-KA201-079206, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/t-games.html
- Проект SMILES: Supporting Mental Health in Local European Schools, 2022-1-BG01-KA220-SCH-000085840, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/smiles.html
- Проект EMO: E-MotiOn, 2022-1-BG01-KA220-SCH-000086869, https://knowandcan.com/en/projects/school-2/e-motion.html
- Проект SABE: Strengthening Anti-Bullying Efforts: Addressing Violence in Schools around EU, 2024-1-BG01-KA220-SCH-000248175, https://knowandcan.com/en/projects/school/sabe.html