Представяме Ви Росица Стоева- кариерен консултант в Сдружение “Знам и Мога”. Тя отговаря за провеждането на кариерно консултиране за възрастни, деца и младежи. Роси, както я наричаме, неслучайно е кариерен консултант- тя има освен професионални, така и лични умения, чрез които предразполага всички ни да се чувстваме комфортно и спокойно. Вижте какво ни разказа тя за себе си и за работата си като кариерен консултант.
Представи себе си с няколко думи.
Росица Стоева – психолог и кариерен консултант.
Завършила съм Немска езикова гимназия в София, след това СУ „Св. Климент охридски“, по – късно: специализиран курс за работа с методите на Позитивната психотерапия, повече от 10 години съм кариерен консултант, с международен сертификат GSDF. Работя в сдружение „Знам и Мога“ като кариерен консултант. Също – като педагогически съветник в столично училище.
Семейна съм. Имам двама сина.
Хобита: спорт, народни танци, книги, мода
Домашен любимец: куче
Какво означава за теб ранно детско развитие?
То е всичко – началото на всички начала. Започва още в утробата на майката и завършва с навлизането в тийнейджърска възраст. Устойчиво предопределя формирането на младата личност. Означава качествена грижа и внимание, изисква много търпение и време, но си струва усилията.
Каква е твоята лична история? А на хората, с които работиш? Имаш ли любим момент от своето професионално развитие, случка, ден или ситуация, в която си попадала и която никога няма да забравиш?
Моята лична история е уникална, каквито са и историите на моите клиенти (така е редно да се наричат лицата, които консултираме). Животът ми е поредица от трудности, но има и много щастие и успехи. Всички моменти в професионалното ми развитие, свързани с повишаване на квалификацията и овладяването на нови знания са ми любими. Но няма по-любим момент от това да разбереш, че си помогнал на клиент, да се справи с проблем или, че си му дал идея, да погледне на живота си от друг, нов ъгъл. Всяко едно „Благодаря за помощта!“ е безценно. Също – прегръдката на дете в края на консултация мога да посоча като любим момент.
Вярваш ли, че родителите изграждат личността на детето? Ако да, защо?
Да, но само до определен период от живота на човека – детството и ранните етапи на юношеството. Тогава се полагат основите на градежа. Създават се правила, очертават се граници, въвеждат се понятията добро и лошо, уважение към авторитетите, дават се примери, които се превръщат в ценностна система. След това водещи стават приятелите и значимите възрастни, които обикновено са извън семейството. Самият млад човек, именно в процеса на депривация от родителите, трябва да е възприел стремежа към продължаващо саморазвитие като ценност.
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което си била изправена при работата с родители, семейства и деца?
Като че ли, най – трудна е работата с родителите, особено в процеса на навлизане на децата в пубертета. На някои семейства им е доста трудно да приемат порастването и промените. Да осъзнаят факта, че за да е добро и успешно, а и щастливо детето им, не е нужно да бъде тяхно копие. Формулата е простичка: Спокойният и уверен родител отглежда спокойно и уверено дете.
Доверие към себе си – защо според теб е важно? А към родителите?
Доверието в себе си е важен признак на асертивното поведение – поведение, при което аз отстоявам своите права и интереси, като зачитам правата и интересите на другите. Важно е, защото означава, че имам реална представа за своите умения и качества и мога да управлявам живота си.
Доверието към родителя е вроден инстинкт у детето, поради първоначалната цялостна зависимост от него-той е източник на храна, топлина, ласка. По- късно то се подлага на проверка от страна на детето. Ако устои, има големи шансове да се запази през целия живот.
Съществуват ли според теб твърде много тревожни родители, семейства и деца? Защо?
Тревожността е до голяма степен съставен конструкт от нашата личност. Тя е нещо нормално и често полезно: държи сетивата ни нащрек, предпазва ни от опасности, подтиква ни към действия.
Проблемът е в равнищата на този конструкт – твърде високите нива на тревожност отключват психологически разстройства като депресии, паранои, паник – атаки и др., които вече са пагубни за пълноценното функциониране на личността.
Когато тревожността в семейството излиза извън норми, това гарантирано се предава върху децата, защото това е моделът, от който те се учат най–напред. С други думи спокойните и адптивни родители възпитават деца, които умеят да общуват с връстниците си, не се срамуват от грешките си и нямат излишни страхове.
Причините за завишената тревожност в съвременото семейство са твърде много. Най-актуалните към момента са:
1. Неувереност относно отглеждането и възпитанието на децата (защото универсална рецепта няма!)
2. Материална несигурност
3. Страхът от Ковид- пандемията
Кои са най-честите проблеми и трудности в твоята работа и практика, пред които си изправена?
Страхът у възрастните (родителите) да търсят психологическа помощ и подкрепа. Все още в България властва митът, че само „лудите“ ходят на психолог.
Другият проблем е свързан с ранното професионално ориентиране на децата в България. Поради психическата им незрялост в тази възраст (13-14г.), много често решенията взима родителя, без да е съвсем наясно с възможностите, интересите и желанията на детето. По- късно това поражда много вътрешни и външни конфликти, които са наистина трудни за работа.
Какво е твоето послание с едно изречение към съвременните деца?
Да се учат да бъдат добри хора и да търсят трудното, а не лесното в живота, защото лесното е много скучно.
