Запознайте се с екипа ни- представяме Ви Наталия Шаламанова!

Представяме Ви Наталия Шаламанова- експерт програми и проекти. Тя отговаря за организирането и провеждането на дейности по национални и международни проекти, както и за администрирането и съхранението на проектна документация и подготовката на финансови отчети. Наталка, както я наричаме, е участвала в множество национални и международни обучения за развитие на личностни и професионални умения чрез методите на неформалното образование. Освен че има много добри неформални умения, ние я наричаме офисният ръководител на въздушното движение (РВД), защото всички редовно се допитваме до нея за почти всичко. Тя работи в “Знам и Мога” от 2011 година.

Вижте какво ни разказа тя за себе си, за „Знам и Мога“, как се е отразила пандемията от COVID-19 върху работата ѝ и още много други интересни неща.

 

Моля, представи се.

Наталия, зодия Овен (но от добрите). Обичам да пътувам, да опознавам нови места, да редя пъзели и да мързелувам на дивана с хубав филм или книга. От по-простите благини обичам виното, морето, съня и вредната вкусна храна. И шоколад.

Определям себе си като упорита, забавна, инициативна, енергична (освен в неделя) и свободолюбива личност. Перфекционист съм и обичам да изпипвам детайлите във всичко, с което се захващам, което ми е много полезно както в работата, така и в живия живот.

 

Какви са функциите ти в Сдружение „Знам и Мога“? Разкажи ни за работата си и дейностите, които изпълняваш.

Длъжността ми е Експерт програми и проекти. Накратко, хващам един проект от ранна бебешка възраст и го съпровождам до пенсия и спокойни старини.

„Знам и Мога“ има много разнообразни проекти в сферата на образованието, насочени към различни целеви групи – деца, ученици, учители, младежи, възрастни, хора в неравностойно положение. Основната цел на всеки проект е да създаде продукти и материали, които да подпомогнат процеса на образование, обучение и развитие на тези потребители, както и да допринесат за обогатяването на техните знания и умения. Материалите са разнообразни – методологии, наръчници, обучителни модули, игри, електронни платформи, мобилни приложения, курсове, обучения, аудиовизуални материали и други. Създаването на съдържание, дизайнът, тестването и подобряването на всеки продукт е сложен и дълъг процес, плод на усилията на партньори от различни държави. Това е и моята работа – участвам пряко в създаването на продукти, следя за тяхното високо качество и ги предоставям на крайните потребители, за които са предназначени. 

Реализацията на всеки проект е възможна благодарение на финансиране от национални или европейски програми. Излишно е да споменавам, че често то е ограничено, а изразходването му е обект на строг контрол от страна на финансиращия орган и институции. Част от задълженията ми е да следя за ефективното разпределение на средствата, отпуснати за изпълнението на проектите ни, да подготвям необходимите административни, правни и финансови документи, както и да се уверя, че дейностите се извършват по план и в рамките на предварително зададен бюджет.

 

Защо избра тази професия?

По един или друг начин, аз съм част от „Знам и Мога“ още от неговото създаване, че даже и преди него. Малко преди да завърша висшето си образование (бакалавърска степен, специалност „Европеистика“ в Софийски университет), започнах да работя почасово по отделни проектни задачи. Идеята ми беше да си докарам допълнителни доходи, докато реша с какво искам да се занимавам и търся подходящото за мен място на професионалния небосклон. Скоро след това осъзнах, че докато аз търся професията, тя е намерила мен. И сме заедно вече 10 години.

 

Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?

Едновременно най-силното предимство, но и най-голямото предизвикателство на моята работа е, че всеки работен ден е различен от гледна точка на задачи, дейности и комуникация. И дума не може да става за създаване на рутина, което от своя страна е прекрасно, защото ме поддържа във форма в интелектуално отношение, стимулира креативността, гъвкавостта, логическото мислене и справянето с проблеми.

В по-мащабен план, една от най-големите трудности, която аз и моите колеги срещаме, е когато работим с хора, които нямат мотивация и желание да научат нещо ново и да се развиват, а участват в нашите дейности по задължение. За мое удовлетворение и радост, преобладават доволните „клиенти“, които са научили нещо ново благодарение на нашата работа.

 

Според теб, как европейските проекти и програми помагат на обществото?

Основната задача на европейските проекти като цяло е, да допринесат за изграждането на една по-добра, по-напреднала, по-единна и по-конкурентноспособна Европа. Всеки проект, независимо от сферата, цели да даде своя принос за разрешаване на конкретен проблем и да запълни съществуващи липси в една или няколко държави-членки на ЕС. Макар и да нямат толкова мащабни цели като построяването на магистрали, развитие на земеделието или разработката на ваксини и лекарства, образователните проекти са създадени на същия принцип. Целта им е да спомогнат за разрешаването на текущ проблем в партньорските страни, или да трансферират добри примери, практики, материали и инициативи от по-напреднали към по-малко напреднали в конкретното отношение държави.

 

Какво е мнението ти за формалното и неформалното образование? Според теб кой тип образование (или комбинация от двете) е по-ефективно?

Много хора са ме питали какво е неформално образование. Дълго може да се говори по темата, но аз предпочитам простия отговор –  неформалното образование предоставя всички знания, умения, нагласи и компетенции, които формалното не е успяло да направи.

Според мен е грешно да се определя кой от двата вида образование е по-добър и по-ефективен. Формалното и неформалното образование са две взаимно допълващи се реалности – първото поставя стабилни основи, а второто допринася за надграждане и усъвършенстване на индивида в личен и професионален план. Умелото съчетаване на двата вида обучителни подходи обогатява образователния процес и повишава мотивацията.

Неформалното образование има практическа насоченост, то е по-гъвкаво и иновативно, а най-голямото му предимство е, че е насочено към специфичния профил на всеки обучаем. Изборът му е ясно осъзнат, което прави наученото приложимо в бъдеще.

Много се радвам, че неформалното образование придобива все по-голяма популярност и приложение, както в световен, така и в национален план. Освен, че осигурява постоянна работа на „Знам и Мога“, е знак че обществото ни се развива в положителна посока.

От години насам, наличието на гръмки дипломи и сертификати, придобити от формалното образование, не е единственият компонент на формулата за успех. Пазарът на труда се развива скорострелно и развитието на т.нар. „меки“ умения е тайната съставка, която прави един служител ценен и конкурентноспособен кадър. Комуникация, работа в екип, лидерство, разрешаване на проблеми, креативност, логическо и критично мислене, анализ на информация, гъвкавост, самоконтрол… Всички тези умения се ценят високо от работодателите и могат да бъдат развити и усъвършенствани с помощта на неформалното образование.

 

Как, според теб, може да се помага на талантливите хора да развият своя потенциал? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?

Талантливите хора имат нужда някой да вярва в тях, да ги подкрепя и стимулира да не спират да развиват таланта си. Смятам, че всичките ни дейности по един или друг начин правят именно това. „Знам и Мога“ предлага индивидуален подход, разнообразни дейности и поле за изява за всеки, който има желание да се развива.

 

Как, според теб, може да се помогне на хора, които срещат затруднения в образователен, професионален или социален аспект, да се почувстват комфортно в обществото? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?

Това е деликатен въпрос. Убедила съм се, че няма как да се помогне на човек, освен ако той не го позволи. За съжаление, често се случва хора които изпитват затруднения в образователен, професионален или социален аспект да нямат желание да предприемат мерки, с които да променят ситуацията към по-добро.

Работим с добре обучени психолози, педагози, младежки работници, обучители на възрастни, както и други образователни специалисти, които имат капацитета да помагат на хора в затруднено положение. „Знам и Мога“ предлага богат набор от образователни методи, техники, материали, обучения и дейности, които при наличие на желание и мотивация, могат да допринесат за преодоляване на конкретен проблем, социална интеграция, подобряване на уменията и успешна професионална реализация. Като примери мога да дам професионалната ни програма за кариерно консултиране и професионално ориентиране; иновативни обучителни материали за повишаване на интереса към образователния процес и намаляване на ранното отпадане от училище; обучителни програми и добри практики за създаване на собствен бизнес; обучителни платформи за развитие на основни компетенции; курсове за усъвършенстване на „меки“ умения, както и много други.

Във връзка с пандемията на COVID-19, по какъв начин се промени работата ти? Как се отрази пандемията на работата по проекти като цяло?

Всички сме свидетели как вече близо година светът ни е с главата надолу, а един от най-засегнатите сектори е именно пазарът на труда. Всеки ден съм благодарна, че работата ми беше сравнително леко повлияна от пандемията, както и че имам възможността да я върша по пижама от комфорта на дивана вкъщи, без това да понижава нейното качество. Хоум офисът също е монета с две страни. Никой не следи кога, колко и дали изобщо работиш, но и никой не звъни на вратата с предложение да ти свърши задачите. Така че, стискаш зъби, потискаш желанието да гледаш филми цял ден и сядаш да се трудиш. Което от своя страна калява волята, повишава самоконтрола и засилва самомотивацията.

Други положителни аспекти лично за мен са, че мога да поспивам повечко сутрин (а в моя свят това е изключително важно). Освен това, се чувствам по-свободна, по-инициативна, по-продуктивна, а ми остава и повече лично време.

Безспорно, най-неприятната страна на дистанционната работа е ограниченото общуване. Работата по проекти се базира на добри партньорства, ефективни екипи и постоянна комуникация, както с колеги от организацията, така и с многобройните партньори на национално и международно ниво. Колкото и динамични да са дигиталния прогрес и развитието на технологиите, нищо не може да замести общуването лице в лице.

В сферата на образователните проекти, пандемията засегна най-силно тестването на продуктите с представители на целевите групи, събирането на обратна връзка, организирането на обучения, конференции и други събития. Разбира се, винаги търсим алтернативни и креативни начини да компенсираме този проблем, но до момента не съм открила подход, който ефективно и на 100% да замести дейностите в реална среда.

 

Какво е за теб „Знам и Мога“?

Семейство. Освен част от реалното такова, покрай работата в „Знам и Мога“ съм срещнала едни от най-близките си хора и съм създала ценни приятелства.

 

Коя част от тази професия ти носи най-голямо удоволствие?

Предизвикателството, което носи процесът на създаване на определен продукт и удовлетворението, когато видя крайната му версия и знам, че ще бъде полезна за потребителите.

Комуникацията с колеги и партньори и безценният културен и емоционален опит, който тя носи.

Но на първо място безспорно е възможността за пътуване в Европа и света. Безкрайно много оценявам възможността да посещавам интересни места и да се срещам с готини хора, което ме обогатява в личен и професионален план.

 

Над какви проекти най-много обичаш да работиш и защо?

С най-голямо желание работя по проекти, които предвиждат създаване на практични и широко приложими крайни продукти, чиито потенциал и полезност са видими още в процеса на разработка, например електронни обучителни платформи, образователни игри, обучителни видеа.

Партньорството също е от изключително значение при реализацията на един проект. Обичам да работя с партньори, с които сме на една вълна, имаме обща визия за дейностите, с чувство за хумор и отворени към комуникация.

 

Разкажи ни случка от работата си, която те кара да се усмихваш.

Случката, която е оставила най-силно отражение в съзнанието ми, днес ме кара да се усмихвам, но тогава хич не ми беше до смях.

През лятото на 2014 година, аз и моя приятелка участвахме в проект, насочен към повишаване на младежката заетост, чрез организиране на национални и международни младежки обучения за обмен на опит, добри практики и информация относно разнообразните начини за професионална реализация. Едно от тези обучения се провеждаше в Африка, по-конкретно в държавата Сао Томе и Принсипи. Свят, толкова по-различен от нашия, че почти няма допирни точки. Седмица, изпълнена с емоции, открития, силни впечатления и много комари.

Сао Томе е миниатюрна островна държава в Атлантическия океан, а връзката ѝ със света са товарни кораби, чартърни полети (през туристическия сезон) и два редовни полета до Лисабон. Ден преди края на обучението, ни съобщиха, че един от тези два полета е отменен, разбира се – нашия, а освен това не се знае кога и дали ще има друг. Закупуването на билети за единствения останал полет можеше да стане само в брой и в местна валута, а в държавата имаше един банкомат, който приемаше единствено местни или португалски карти… И така останахме две сами момичета, без пари и с привършващи лекарства против малария. За щастие, след доста перипетии и огромна доза късмет, три дни по-късно успяхме да кацнем в Лисабон. Там, на 3600км от дома, се почувствах толкова вкъщи, колкото никъде другаде.