Представяме Ви Лора Йончева- специалист маркетинг и реклама в Сдружение „Знам и Мога“. Обучението ѝ е свързано основно със социалните науки и масовите комуникации: тя има бакалавърска степен по Социология и магистърска степен по Журналистика и медии от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Лора е била участник и обучител в много международни семинари и обучения в сферата на неформалното образование, свързани с меки умения. Освен че има добри социални умения, Лора е усмихната и спокойна. Тя работи в „Знам и Мога“ от 2015 г.
Вижте какво ни разказа тя за себе си, за „Знам и Мога“, как се е отразила пандемията от COVID-19 върху работата ѝ и още много други интересни неща.
Моля, представи се.
Здравейте, аз съм Лора, виждам себе си като човек, който не взима себе си прекалено на сериозно и гледа леко и спокойно на живота. По време на следването си в Софийски университет съм ходила на стажове и съм изучвала теми, свързани с маркетинга и рекламата, а през 2019 година завърших Факултет по журналистика и масова комуникация с тема на дипломната работа, свързана с Фейсбук. Всичко това насочи интереса ми към рекламата, комуникацията и социалните медии.
Какви са функциите ти в Сдружение „Знам и Мога“? Разкажи ни за работата си и дейностите, които изпълняваш.
Разнообразни. Първоначално, когато започнах работата си в „Знам и Мога“, се занимавах основно координация на младежки и доброволчески проекти по програма Еразъм +: комуникация, организиране и водене на обучения, мобилности и доброволчески дейности. След като придобих опит, започнах да работя по всички типове проекти по програма Еразъм +: създаване на идеи и писане на проекти, създаване и тестване на интелектуални продукти, координация на дейностите, комуникация с партньори и други дейности от началото до края на проекта. През 2020 година започнах да работя основно по рекламата и комуникацията в Сдружението. Все още работя по проекти, но основната ми работа е свързана с публичността на „Знам и мога“: създаване на рекламни кампании, популяризиране на резултати по проекти, поддръжка на уебсайтовете и социалните ни медии и още много други неща, които, ако изброя, интервюто ще стане като роман. 🙂
Защо избра тази професия?
Тя ме избра. Познавам председателя на Сдружението- госпожа Румяна Шаламанова- от гимназията, когато тя беше мой преподавател по английски език. По време на часовете по английски двете много се забавлявахме да спорим на различни теми, от което научих много неща. След като завърших бакалавърската си степен, с Руми се видяхме, за да наваксаме, заприказвахме се за моите интереси и за работата на Сдружението и не след дълго започнах работа там. Но ако можех да избирам отново, пак щях да избера тази професия, защото е много шарена и разнообразна.
Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?
Ако гледаме нещата мащабно, основното предизвикателство е, че все още много хора не вярват в европейските проекти и не оценяват стойността им, а всъщност тези проекти дават много интелектуални продукти, обучения и методи, които мога да бъдат използвани напълно свободно от всеки, който има интерес. За съжаление обаче, много хора не взимат насериозно европейските проекти и си мислят, че ние само си губим времето, което не е вярно.
Ако гледаме нещата на ежедневно ниво, бих казала, че основните трудности в тази работа са административната част и едновременното вършене на много неща (мултитаскинг). Когато хората, които не са в бранша, видят завършен проект или интелектуален продукт, всичко изглежда много розово и лесно, но зад този мила картинка се крие ужасно много работа- не само свързана с дейностите по проекта, но и с администрация, финанси и документация- това е неизменна част от всеки проект.
Мултитаскингът също изисква много време, концентрация и търпение. При работата по различни проекти, както и в рекламата, често се налага човек да се прехвърля от една задача на друга, а различните дейности изискват различни умения. Може да ми се случи в рамките на един ден да съставя програма за обучение по меки умения, да планирам рекламна кампания, да поддържам уебсайта ни, да общувам с много и различни хора и да се занимавам с други допълнителни задачи. Това не е лошо, защото работата е интересна и аз лично предпочитам да върша няколко неща, но човек трябва да прецени възможностите си.
Според теб, как европейските проекти и програми помагат на обществото?
Този тип проекти са много полезни, защото всеки е добре дошъл- има проекти за деца, младежи, възрастни, хора в неравностойно положение, талантливи хора и още много други. Всеки може да намери своето място и от човек не се изисква нито да е свръх квалифициран, нито свръх амбициозен- той просто трябва да има желание да се включи. Разбира се, това не изключва талантливите, образованите и амбициозните хора- напротив- за тях също има програми, които да им помогнат да развият своите качества и таланти. Не на последно място, много проекти са със социална насоченост и помагат на хора в нужда. Ние имаме проекти, в които изпращаме доброволци да помагат в работата на домове за хора в неравностойно положение- резултатите са наистина много вдъхновяващи. Освен това, дейностите, в повечето случаи, са неформални, интересни и разнообразни.
Какво е мнението ти за формалното и неформалното образование? Според теб кой тип образование (или комбинация от двете) е по-ефективно?
Много харесвам неформалното образование и смятам, че то е изключително важно и в момента набира скорост в България, заради нестандартните и интересни методи, които предлага. Формалното образование също дава резултати, аз самата съм преминала през него и смятам, че то може да даде много стабилна образователна основа и да дисциплинира обучаемите.
Но различните хора имат различни възприятия и различен стил, особено що се отнася до ученето- неформалното образование помага на учениците, без значение какви са техните способности, да възприемат учебния материал по начин, който е най-подходящ за тях. Формалното образование, понякога, поставя обучаемите в прекалено строги граници и е възможно да пренебрегне личните нужди и възможности на учащия.
От друга страна обаче, много хора се чувстват по-комфортно в рамките на формалното образование, именно заради ясно зададените граници в него, което е много важно.
Лично за мен бъдещето на образованието се крие в комбинацията между формалното и неформалното образование. По този начин никой няма да бъде изолиран от обучението. А и в крайна сметка на всеки се налага да попадне както във формална, така и в неформална среда и е хубаво да е подготвен и за двете.
Има нещо много важно и за двата типа образование- фигурата на обучителя/ учителя/ преподавателя/ лектора/ водещия. Ако този човек върши работата си с желание и внимание към хората, на които преподава, има голям шанс той да ги „зарази“ с ентусиазъм към материала и желание за учене. Естествено, важно е и учебната система (било то формална или неформална) да подкрепя обучителя, но това е една дълга история и може да бъде предмет на друг разговор.
Как, според теб, може да се помага на талантливите хора да развият своя потенциал? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Забелязала съм, че много талантливи хора нямат достатъчно самочувствие, за да развият потенциала си. За това смятам, че е важно тези хора да бъдат мотивирани да се развиват и да повярват в себе си и силните си страни. За съжаление, заложбите не са достатъчни за това един човек да развие потенциала си- трябват му и други качества (упорство, издръжливост, формални и неформални умения и още много други), за да развие тези заложби в таланти, а талантите- в средства за лично и професионално развитие. В този смисъл, освен мотивация, тези хора се нуждаят от развиване на различни лични и професионални качества, което се случва чрез практически опит и обучения.
„Знам и Мога“ предлага програми и проекти както във формалното, така и в неформалното образование, които могат да помогнат на хора на различни възрасти и с разнообразен бекграунд да се развият в посоката, която искат. Имаме програми за кариерно консултиране, проекти за превръщането на хобито в собствен бизнес (лайфстайл предприемачество) и много други. Достатъчно е само да разгледате сайта ни и ще намерите нещо за себе си.
Как, според теб, може да се помогне на хора, които срещат затруднения в образователен, професионален или социален аспект, да се почувстват комфортно в обществото? Какво предлага „Знам и Мога“ в тази връзка?
Когато брат ми беше в началното училище, класната му обяви него и още няколко момчета за глупави, защото бяха буйни. След консултация с психолог се установиха шокиращи за класната му новини- че той няма психологически или поведенчески проблеми, а IQ-то му е значително по-високо от това на връстниците му и за това му е скучно. Когато класът започна работа с други учители, проблемите на тези деца изведнъж магически изчезнаха. В момента той е дизайнер на компютърни игри в една от най-големите гейминг компании- не е зле за глупав човек, нали?
За да помогнем на един човек да се развие, без значение дали той среща някакви затруднения или не, първо трябва да се опитаме да го разберем, вместо да го слагаме в рамка.
Освен това е важно да се започне с добри примери- тези хора могат да бъдат мотивирани, след като видят, че и други хора с подобни проблеми, са започнали да се чувстват комфортно в личен, професионален образователен и т.н. аспект.
Също така е важно да се напомни на тези хора, че това, че срещат затруднения в определени области, не ги прави „негодни“, глупави или лоши. Всеки човек среща трудности в определени области и в този смисъл, всички влизаме в категорията на хора, които срещат определени затруднения.
Също така, трябва да се има предвид, че за всяко нещо има различни гледни точки. Това, че ние възприемаме някого като човек, който среща трудности в образованието по някакъв предмет, например, не означава, че този човек „не го бива“ в тази област. Неговото „несправяне“ може да се дължи на много фактори- умора, лични проблеми, дори и прекалена интелигентност, водеща до скука и „несправяне“ с този предмет. За това е от изключителна важност да разберем причините за определен „проблем“- само след като работим над причините, можем да работим върху проблема. Както в медицината- когато човек има някакво заболяване, лекарите гледат както симптомите, така и причините за заболяването.
„Знам и Мога“ предлага на първо място разбиране и включване на всеки, който иска. Имаме различни програми и проекти, които могат да са от полза на много хора, но най-важното е тези хора да искат да се включат- човек трябва да има желание, на сила хубост не става.
Във връзка с пандемията на COVID-19, по какъв начин се промени работата ти? Как се отрази пандемията на работата по проекти като цяло?
Основната ми работа не се промени по никакъв начин. Най-честите дейности, особено свързаните с онлайн рекламата, с които се занимавам, не изискват физическо присъствие в офиса. Ходя до офиса, когато имам работа, свързана с документи, печати и подписи, през останалото време работя от къщи. С помощта на технологиите човек може, поне виртуално, да присъства на всякъде по всяко време, което е много полезно за работата по време на пандемия. Работейки от къщи, мога да черпя вдъхновение и да създам среда за работа по начини, които не мога да си позволя в офиса- например да си пусна силна музика или точно обратното, да създам напълно тиха атмосфера.
Освен това, честно ми се случва да ми „дойде музата“ или да ми изплува някоя идея за работата в странни часове на денонощието, върху която, ако не започна да работя веднага, просто изгубвам. Работата от къщи ми позволява да пусна компютъра в момента, в който се появи идеята, и веднага да започна да работя по нея, без значение колко е часа.
В общи линии, открих, че няма нищо лошо в това да работиш по пижама.
При работата по проекти като цяло, основно се промени тестването на интелектуални продукти и провеждането на обучения. Най-добрия начин за обучение и тестване на продукт е лице в лице с хора, които мога да дадат директна обратна връзка- не само вербално, но и чрез езика на тялото. В момента извършваме тези неща онлайн и нещата се получават добре, но нищо не може да замести живия контакт в подобен тип дейности.
Какво е за теб „Знам и Мога“?
Шарено и разнообразно преживяване.
Коя част от тази професия ти носи най-голямо удоволствие?
Като цяло имаме голяма свобода за изява и творчество, което е много хубаво- мога да използвам различни методи на работа и да изразявам идеите си по много начини.
От гледна точка на проектите, международната среда, която предлагат проектите (обикновено във всеки проект има партньори от поне 3-4 различни държави и пътувания по света), дава безценен професионален, културен и личен опит.
Работата върху проекти от различен тип дава много разнообразни знания и умения, което е много приятно и полезно едновременно. В момента работя по проекти, чрез които виждам как се правят мобилни приложения, работила съм върху проекти, свързани с изработване на кукли, с театър, спортни проекти- от всички се придобива шарен опит, който ми носи голямо удоволствие.
Относно рекламата, на някои хора, които се занимават с реклама, се налага да представят продукти или услуги, в чиято полезност не са 100% убедени. Аз не съм изправена пред този проблем- харесва ми да представям нашите проекти, защото наистина вярвам, че са смислени, което е много ценно.
Над какви проекти най-много обичаш да работиш и защо?
Артистични. Обичам изкуството и смятам, че то е най-прекия път към душата на човек. Освен това, артистичните методи, използващи музика, танци, театър, рисуване, фотография и др., предлагат не само нестандартни начини за учене, но и служат като арт терапия, макар и не в класическата ѝ форма. Много хора, които са присъствали на наши обучения по артистични проекти, успяха да намерят себе си и да се реинтегрират към общностите, към които принадлежат.
Разкажи ни случка от работата си, която те кара да се усмихваш.
Забавлявам се с научаването на културните различия по време на комуникацията с партньори от различни държави. По време на неформални разговори с партньорите от един проект, споделих с тях, че в България не се славим с точност и много обичаме израза „плюс-минус“, когато говорим за крайни срокове. От тогава, когато се дава краен срок за изпълнение на дейност по този проект, координаторът се шегува, като казва датата, добавяйки към нея +/-. Ако крайният срок за нещо е 10-и юни, координаторът казва, че е 10-и юни плюс/минус ден-два. Също така, по време на срещи, всеки, който дойде на срещата след нас- българите, е посрещнат с репликата „Щом българите са тук, значи ти със сигурност си закъснял.“