„Лято. Лежерното време, изпълнено с откровена наслада, планове за ваканция и усмивки. Лишено от тревоги за утре, другата седмица, а още по – малко за ужасяващия за всеки родител септември.
Внезапно щастливата летаргия е нарушена от онзи вечно недоволен тийнейджър, който по случайност ти е син и току – що е влетял още по – недоволен, че любимото му занимание е било прекъснато и то именно от майка му.“
„Лято. Толкова е топло, че предпочитам да е зима. Зимата пък предпочитам да е лято. Видеоигрите ми глътнаха половината ден. Не знам дали да прекарам остатъка с някой комикс, или да се обадя на Жоро и другите и да ги видя къде са.
Наближава септември и започването на моите мъки. Майка ми изглежда притеснена, не знам защо. Още сме във ваканция, а тя е навсякъде по всяко време. Сега пак ме вика, но каквато и тема да се захване, майка ми винаги я насочва към това, че не чукам на вратата на 7 – ми клас, ами направо съм минал през нея и съм се заклещил.
Какво толкова? Има време. Не съм несериозен и нехаен, просто не ми се мисли за изпити и за това, че ако случайно се проваля, ще си опропастя бъдещето още от сега. И мен ме е страх да не стане така. Но родителите ми не трябва да знаят. Ще се разчуе, а пък ако си страхлив не си готин.
Ами ако точно така се случи? Не искам да съм последен и да разочаровам някого. Но как да не станеш последен, като дори не знаеш накъде да тръгнеш?“
Здравейте, притеснени родители 🙂
Ако в момента не сте в тази ситуация или не сте я преживели, то тепърва ви предстои да се сблъскате с нея.
През годините сме видели доста от вас. Но видяхме и много деца. Прогимназиалният период не е лесен, защото тогава за пръв път вкусвате истинската опасност, че решенията, които предстои да вземете, всъщност ще проявят своята важност в бъдеще. Не сме срещали родител, който не си мечтае детето му да се превърне в ползотворен и успешен човек.
Решихме да споделим с вас нашите наблюдения и скромните съвети, които бихме ви дали по отношение на това как да общувате с детето си, щом става въпрос за подготовка и кандидатстване.
- Ако детето ви е неориентирано в ситуацията, то вероятно и вие сте
Не всеки човек може да предвиди напълно и навреме какво трябва да направи за бъдещето на детето си. Но ако синът или дъщеря ви все още не са проявили или открили своите интереси, може би е моментът да поговорите за това, какво им носи истинска наслада и кое ги кара да се вглъбят в заниманието си. Поставете си реални цели, обективно обмислете изискванията си и вложете цялата си вяра и очаквания в тях, без да се опитвате да надскочите собствената си сянка.
След това преценете какви ресурси и курсове са необходими за осъществяването на вече осъзнатите цели.
- Не се плашете, ако това, което детето ви обича да прави, не влиза в общоприетите рамки за „правилно“
То расте и се променя, с него и интересите му, любопитството и желанията му. Ако ви се струва, че то е непостоянно и хаотично – това всъщност трябва много да ви зарадва. Колкото повече неща опита отрано, толкова по – ясна представа ще формира в съзнанието си за това, кое го забавлява и кое го отегчава до смърт.
- Обгърнете с любов нестандартността на детето си, а после и него самото
Вие си оставате преди всичко родители. Тази роля предполага, че трябва да го подкрепяте. И за детето, и за вас е изключително важно колко силна е вашата емпатия. Покажете му, че сте склонни да изслушате неговата гледна точка, да бъдете от неговия отбор. Дайте му възможност да ви убеди, да се обоснове. Усетете вълнението му и го споделете, дори идеята да ви се струва несериозна. По – късно ще ви е по – лесно да обърнете ситуацията. Не го съдете по общите рамки. Нека не забравяме, че не всички велики готвачи са били ненадминати математици, не всички значими личности са били с висок успех и не всички носители на „Оскар“ са пишели отлични есета.
- Не бъдете банката с кредита
Знаем колко стресиращо е, когато ни се обаждат за просрочени сметки или заеми, които не можем да забравим така или иначе. За децата постоянното напомняне, че ги очакват изпити, матури и тестове, е също толкова стресиращо. Но както вие не сте забравили за погасяването на задължението си, така и те не са забравили за своето.
- „Кандидатстването е най – важното нещо, което си правил до момента, не се проваляй!“; „Как така ще ти стигне балът с тази оценка…“
Нека сме откровени – и вие бихте се притеснили от такова начало. Всички неща, които ви натоварват и ви стряскат, натоварват и стряскат и детето. Когато искате да обсъдите неговите желания и мотивация, вплетете темата между други, в момент, когато детето е спокойно и позитивно, повдигнете въпроса спокойно и позитивно. Водете смислени разговори и избягвайте императивния тон. Научно е доказано, че той активира импулсите за защита и на подсъзнателно ниво вие се превръщате в червен светофар.
- Покажете съчувствие като бъдете пример
Превърнете се в тийнейджъри, изправени пред предизвикателство. Запишете се на курс. Може да е нещо абсолютно непознато за вас, или нещо, което да посещавате заедно с децата си. Така във ваше лице те ще имат човек, който ги разбира, който изживява сходни емоции. Постарайте се да покажете на децата си защо това допълнително занимание е важно за вас, макар да ви ангажира допълнително, лишавайки ви от почивка. Ако те видят искра на вълнение у вас заради новите знания и умения, ще се замислят по въпроса какво ви мотивира. Ще осъзнаят, че да се спазва график, да се носи отговорност за решенията и да задържа вниманието, не са непосилни неща и вероятно ще се опитат да ви настигнат.
- Покажете на детето, че оценявате неговите усилия
Децата, особено седмокласниците често си мислят, че родителите им са стражари, които не разбират колко е трудно в затвора. Показвайки на детето, че съзнавате сложността на неговите задачи и уважавате усилията, които то полага, ще спечелите позиции и авторитет. Опитайте да решите пред него задача или да напишете есе. Ако трябва провалете се в началото. Направете забавно състезание помежду ви, но без да се поставяте в роля на ментор. Целта ви е да му покажете, че неговите упражнения и изискванията, които трябва да покрие, могат да представляват предизвикателство и за вас.
Каквото и решение да сте взели, не забравяйте, че не сте сами.
Това са изводи, които направихме, работейки с вашите деца – умни, способни, с нужда от напътствия. Нашата основна стратегия при разработване на курсовете е именно вярата, че всяко дете има потенциал и нужда от ръка, която да го тласне в правилната посока, за да го развие. За нас би било привилегия и удоволствие да работим с вас, защото вярваме във вашите деца.
Повярвайте и вие! Повярвайте и на нас!