Как да избегнем най-често срещаните грешки при подготовката за НВО по математика: комуникацията между родители и деца в 7. клас
Подготовката за изпитите след 7. клас е семейно усилие – родителите играят огромна роля за успеха на детето, не само чрез осигуряване на уроци и образователни ресурси, но и чрез емоционална подкрепа. Комуникацията между родители и деца в 7. клас невинаги е лесна. Понякога с най-добри намерения възрастните допускат грешки в общуването, които вместо да помагат, създават допълнително напрежение за ученика. Ето някои чести грешки в комуникацията между родители и деца в 7. клас и как да ги избегнем:
Прекалено високи очаквания и натиск за отличен резултат
Всеки родител иска детето му да успее и да влезе в добра гимназия. Но в стремежа си към това някои родители отправят към децата си нереалистично високи изисквания – например да изкарат задължително максимален брой точки или да влязат единствено в училището, което са написали като своето първо желание. Прекалено завишените очаквания могат да имат обратен ефект: детето може да се чувства длъжно на всяка цена да покрие високата летва и се страхува ужасно да не разочарова родителите си. Това води до огромен стрес, страх от провал и дори паник атаки по време на изпита и подготовката за него. Вместо това, поддържайте реалистични цели и дайте да се разбере, че ще се гордеете с детето си, какъвто и резултат да постигне, стига да се е постарало максимално. Напомняйте му, че НВО е важно и има цели за постигане, но това не решава цялото му бъдеще и че винаги има алтернативни варианти. Подобен балансиран подход ще свали напрежението и ще позволи на ученика да разгърне потенциала си без парализиращ страх.
Разочарование и упреци при неуспехи
Дори най-съвестните деца могат да получат по-слаб резултат на някое контролно или пробен тест – това е част от учебния процес. Грешка от страна на родителите е да реагират с открито разочарование, яд, вменяване на чувство за вина или упреци от типа „Толкова пари и време отделяме за уроци, а ти пак бъркаш задачите“ или „Ако така се представиш на изпита, няма да те приемат никъде“. Подобни реакции смазват самочувствието на детето. То вече се чувства зле от своя пропуск, а допълнителният укор го кара да се мисли за неспособно и виновно. В дългосрочен план това намалява мотивацията – детето може да си каже „няма смисъл да опитвам, щом никога не съм достатъчно добър за родителите си“. Правилният подход при грешки и по-слаби резултати е конструктивен: обсъдете спокойно къде е проблемът, какво е затруднило ученика, как може да се подобри неговото представяне следващия път. Покажете, че разбирате трудностите му и го подкрепяте да продължи напред. Нека знае, че оценявате усилията му, дори когато резултатите не са перфектни, и че вярвате в способността му да се справи по-добре следващия път.
Предаване на собственото напрежение и паника върху детето
Родителите също преживяват стрес покрай предстоящите изпити – тревожат се за бъдещето на детето, за шансовете му за прием, за това дали са направили достатъчно. Много важно е обаче да овладеете собствените си притеснения и да не ги демонстрирате постоянно пред детето. Ако вкъщи темата за изпитите е съпроводена с вашата видима паника и непрекъснати коментари „Не знам какво ще правим, ако не влезеш…“, „Много се страхувам да не се провалиш“ и т.н., детето попива този страх и той се удвоява. Неволно, чрез езика на тялото или случйно изпуснати реплики, родителят може да внуши на ученика, че ситуацията е по-сериозна, отколкото всъщност е. Това не помага – притесненото дете не мисли трезво и не може да учи ефективно. Затова се постарайте в присъствието на детето да бъдете спокойни и уверени, дори вътрешно да имате тревоги. Говорете с позитивен тон за изпитите – като за възможност, не като за заплаха. Ако усетите, че седмокласникът е много напрегнат, направете пауза от ученето и направете заедно нещо разтоварващо. Вашето присъствие като емоционален стабилизатор е безценно в този период.
Сравняване с другите деца
„Виж еди-кой си колко точки изкарва на тестовете, а ти защо нямаш толкова?“ – подобни сравнения са демотивиращи и несправедливи. Всяко дете има различно темпо на развитие и различни способности. Сравняването най-често кара седмокласника да се чувства още по-неуверен („по-глупав съм от другите“) или поражда вътрешна спирачка и страх от провал на изпита и отхвърляне от родителя („никога няма да съм достатъчно добър, няма смисъл да се старая“). Избягвайте да мерите успеха на детето спрямо успехите на съучениците му или децата на познати. Вместо това, сравнявайте го със самото него в минал период – отбелязвайте напредъка му („Виж колко повече задачи можеш да решиш сега в сравнение с преди месец – браво!“). Насърчавайте го да се конкурира със собствените си постижения, а не с чуждите. Това възпитава вътрешна мотивация и стремеж за усъвършенстване, без горчив привкус и външен натиск.
Прекомерен контрол и поправяне на всяка грешка
Нормално е родителят да помага с ученето – да проверява домашни, да изпитва по теория или да се интересува докъде е стигнала подготовката. Понякога обаче това преминава границата в микромениджмънт – родителят седи до детето на всяка задача, прекъсва го постоянно с корекции, веднага посочва грешките му, преди то само да се ориентира. Така ученикът не се научава да мисли самостоятелно, а започва да се страхува да не би да сгреши, защото веднага следва критика. Парадоксално, подобна свръхопекция може да доведе до повече несигурност у детето по време на реалния изпит, когато родителят няма да е до него да му подскаже. За да избегнете тази грешка, дайте известна свобода на ученика: ако решава задачи, нека опита сам, след това обсъдете решенията му. Ако видите грешка, по-добре попитайте „Как стигна до този отговор?“ и изслушайте разсъжденията му – така ще го стимулирате да открие сам къде е пропускът. Показвайте, че грешките са нормална част от ученето – важното е да ги разбере и поправи, а не да бъде винаги безгрешно. Бъдете съюзник и ментор на седмокласника, а не строг съдник на всеки негов ход.
Илюзията, че няма „План Б“ за резултата от изпитите
Понякога родителите са толкова уверени (или толкова настоятелни), че детето ще влезе в избраната елитна гимназия, че изобщо не обсъждат алтернативни варианти, ако това не стане. Тази тема може и да е неприятна, но липсата на алтернативен план създава у детето усещане, че провалът е немислим и непоправим. А това допълнително покачва залога и стреса – ученикът може да си мисли, че „ако се проваля, всичко свършва“. По-разумно е да говорите открито за всички варианти: кои училища са желани, кои са приемливи резерви, какъв минимален резултат е необходим, какво може да се направи, ако точките не стигнат (например опция за друго добро училище, професионална гимназия, частно училище и т.н.). Знаейки, че има резервен вариант и че животът не спира с тези изпити, детето ще е по-спокойно и по време на самото национално външно оценяване и вероятно ще се представи дори по-добре от седмокласниците, които мислят, че нямат алтернатива. Това не значи да обезкуражавате своя седмокласник от амбиции – напротив, добре е има план за постигане на мечтаното, но трябва да има алтернативни планове, което намалява паниката.
В заключение
Комуникацията между родители и деца в 7. клас трябва да бъде изпълнена с търпение, емпатия и подкрепа. Покажете на своя седмокласник, че го цените независимо от точките, които ще получи, и че вярвате в способностите му. Така ще му вдъхнете най-важното – увереност.
Ако търсите качествена подготовка за изпитите след седми клас, каним ви да запишете своето дете на курсове по БЕЛ и математика за ученици в 6. клас или курсове по БЕЛ и математика за ученици в 7. клас. Сега е точният момент да осигурите спокойствие за себе си и най-добрия старт за своето дете. А ако се притеснявате за изпитите след седми клас, нашите пробни изпити по БЕЛ и математика за седмокласници ще помогнат на вашия седмокласник да провери как би се справил и на какво да наблегне, за да се справи успешно с тях. Свържете се нас и ние ще осигурим най-добрия старт за вашето дете, който ще му помогне да се справи с всички предизвикателства в 7. клас. Очакваме ви!