Хелоуин или Денят на народните будители и Кукеровден- кое да празнуваме и защо?
Хелоуин или Денят на народните будители? „Trick or treat!“, „Когато американците започнат да носят мартеници, тогава аз ще започна да празнувам Хелоуин!“, „Имаме си кукери, за какво ни е Хелоуин?“- това са реплики, които редовно чуваме в края на месец октомври, когато всички отбелязваме Деня на народните будители и все повече хора празнуват и Halloween. Каква е историята на тези празници, защо в съвременната българска култура има такъв голям сблъсък между тях и има ли място и за двата празника у нас?
Произход и кратка история на Деня на народните будители
Знаете ли, че въпреки че днес честваме Деня на народните будители на 1. ноември, празникът всъщност е свързан с датата 19. октомври?
Денят на народните будители е важен български празник, който почита ценното дело на българските просветители, книжовници и революционери. Това е и денят, на който се почита Свети Иван Рилски Чудотворец. Първоначално Денят на народните будители се съсредоточава върху будителите от българското Възраждане, Освобождението и първите години след това, но по-късно празникът започва да включва и почит към културни дейци и личности, които са допринесли значително за развитието и запазването на народа през цялата история. Денят на народните будители е официално признат през 1922 година (с пауза от 1945 до 1992 година, когато е отменен от правителството на Отечествения фронт, дало началото на местния комунистически режим).
Духовното просвещение на българския народ служи като катализатор на националното осъзнаване, на стремежа към самостоятелно църковно и културно развитие и на освободителното движение в България. В новоосвободената от османско владичество страна хората признават постиженията на възрожденските просветители и революционери и смятат, че техният принос трябва да бъде отбелязан. По това време е обичайна практика да се кръщават улици, читалища и училища на тези, които са вдъхновявали хората. В резултат на това 1. ноември (стар стил: 19. октомври) е официално признат за специален ден за честване на тези влиятелни фигури, както чрез правителствен указ, така и чрез специално законодателство.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, внася предложение в Министерския съвет, вдъхновено от група интелектуалци, които предлагат 1. ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители. Важно е да се отбележи, че докато Григорианският календар е приет за държавен през 1916 г., Българската православна църква продължава да се придържа към Юлианския календар до 1968 г. Следователно 19. октомври е коригиран на 1. ноември, за да бъде в съответствие с новия календар.
Ритуали и честване на Деня на народните будители
Този специален ден се отбелязва ежегодно на 1. ноември в Република България с факелни шествия, литературни четения, полагане на венци и цветя пред паметници на българските народни будители, празнични речи, концерти, безплатни посещения на тематични експозиции, изложби и други събития в избрани галерии, музеи, библиотеки и други места, свързани с културата и просветата и много други.
Произход и кратка история на Хелоуин
Halloween е свързан с честването на Сауин, който отбелязва келтската нова година и традиционно се отбелязва между залезите на 31. октомври и 1. ноември. Според вярванията на древните келти се е смятало, че в навечерието на келтската Нова година починалите от миналото ще дойдат в царството на живите в търсене на тела, в които да се вселят. За да се предпазят, хората гасели огъня в огнищата си и се събирали близо до огньовете, запалени от жреците-друиди, които организирали гадателски ритуали. Участниците се обличат в плашещи дрехи, като животински кожи и глави, с цел да сплашат духовете и да ги насочат обратно към царството на мъртвите. Като алтернатива те също са използвали маски и оцветявали лицата си, символизирайки своите предци, преминали в отвъдното.
Както се случва и с други езически празници, Сауин е променен от Църквата. През VII в. Папа Бонифаций обявява 1. ноември за Деня на Вси светии, а нощта преди Сауин продължила да се отбелязва с огньове, костюми и шествия, но била прекръстена на Хелоуин.
Ритуали и честване на Хелоуин
Въпреки че Хелоуин е страховит празник на древните келти, в днешно време фокусът на празника е изместен по-скоро към забавната му страна най-вече за децата. Те се обличат в костюми, които понякога са страшни, но в повечето случаи са хумористични или очарователни, често изобразяващи различни зловещи герои като вещици и гоблини. Децата обикалят с тиквени фенери и могат да почукат на вратата ви, искайки бонбони и сладкиши. А ако не получат лакомства, децата могат да ви „изиграят номер“ или да си направят шега с вас (от там идва изразът „Пакост или лакомство“/ “Trick or treat”).
Произход и кратка история на Кукеровден
Произходът на кукерските игри често се свързва с предхристиянския гръко-тракийски култ към Дионис. Тази перспектива първоначално е въведена през 1873 г. от гръцкия теолог Анастасиос Хурмузиадис. Въпреки че осъжда обичая като езическо суеверие, Хурмузиадис го намира за контрааргумент на тезата на Якоб Фалмерейер относно липсата на връзка между Древна Гърция и съвременните гърци.
В България Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово и затова и датата, в която го отбелязваме, се променя с всяка година. Кукеровден се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.
Карнавалните обичаи, свързани с кукерството, в различните краища на България имат различно значение и имена: кукери, бабушари, дервиши, старци, бабугери, кукувици, ешкари, калугери, арапи, чауши, станчинари, джамалари, джамали, дракуси, ешкинари, сурати и др.
Ритуали и честване на Кукеровден
Още от времето на траките традиционните кукерски игри са свързани със земеделието, плодородието и зрелостта на мъжете. Всеки кукер носи множество звънци, създаващи силен шум чрез подскачане и дрънкане. Камбаните са с тегло между 400 грама и 2 кила. Маската и костюмът са най-важните атрибути на кукера. Маската включва части от огледала за отразяване и отблъскване на злите духове. Украсява се с пискюли, цветя и различни фигурки, изработени от мъниста, копчета, пайети, разноцветни прежди и панделки. Зеленият цвят символизира гората, синьото представлява небето, а бялото означава водата. В много части на България кукерите участват в различни ритуални игри и представления.
Прилики и разлики между Хелоуин и Кукеровден и кое да празнувам?
Въпреки че имат различен произход, и Хелоуин, и Кукеровден си приличат: обичаите им включват страшни маски и свръхестествени сили. Подобно на езическата традиция, свързана с Хелоуин, съществуват и обичаите на кукерството. Тези обичаи включват и маски, украсени с рога и заплашителен вид, както и животински кожи. Целта на кукерството обаче е по-скоро да прогони злото, отколкото да преследва духовете от отвъдното. Първоначално присъствието на тези ритуали се възприема като негативно явление, но с течение на времето те стават част от любими празници на малки и големи.
Тиквени фенери или книги? Кукерски маски или маски, имитиращи гоблини? А защо е нужно да избираме? Единият празник не пречи на другия. Освен това, който и празник да изберете да празнувате, важното е да се забавлявате и да споделите празника с любимите си хора, защото в крайна сметка това е истинският смисъл на всички празници- да сме заедно, сплотени и щастливи. Това, че Хелоуин и Денят на народните будители са един след друг позволява на всеки да чества и двата празника, ако има желание. А празнуването на празници, произхождащи от различни държави, не е престъпление. J Приятно празнуване.
Източници:
Хелен Дорон София Център: https://runicenter.com/bg/blog/item/373-откъде-произлиза-празникът-halloween-и-има-ли-той-почва-у-нас.html
National Geographic: https://www.nationalgeographic.bg/a/otkde-proizliza-xelouin
Alle.bg: https://it-8v-6.alle.bg/празници/кукеровден/
Praznuvai.com: https://praznuvai.com/praznici/kukerovden.php
Wikipedia: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ден_на_народните_будители
Wikipedia: https://bg.wikipedia.org/wiki/Хелоуин
Wikipedia: https://bg.wikipedia.org/wiki/Кукери