В рамките на проекти на Сдружение “Знам и Мога” в България дойдоха различни доброволци от различни държави и националности с различен опит и интереси.
Ярък спомен остави Джована, едно момиче от Италия, което бе в България по проект S.M.I.L.E II – Подпомагане на мобилността чрез международен опит в обучението 2016-3-IT03-KA105-010079. Джована се включи активно в дейностите на Център Благовещение – град София, както и в дом за възрастни хора Милосърдие и детска занималня Знам и Мога. Чрез тези дейности Джована сподели, че може би е открила своето призвание.
Ето какво казва самата тя:
“Признавам, че няма да ми е лесно да говоря за деца, възрастни хора, хора с увреждания и за всички прекрасни хора, които срещнах, с безразлично отношение. Това не е опит, който мога свържа само с моята доброволческа служба, много е вероятно това да е призванието ми в живота, дълг, който никога не ме е изоставял от годините на моето образование и обучение. Не е случайно, че вече това се превърна в моя работа. Разбира се, доброволческата служба със сигурност беше възможност да изпробвам вече придобитите ми умения, да изследвам техните граници и да развия нови такива, но бих излъгала, ако кажа че съм се съсредоточила само върху професионалния аспект на придобития опит в социалния сектор. Това не е най-важното. Това, което най-много спечелих от доброволческия ми труд в чужбина, е нова перспектива, способна да заобиколи езиковата и културната пропаст, като в нея виждаме и друго разделение, което обикновено смятаме като “нормалните” и “групите в неравностойно положение”, “нас” и “тях”. Развих нова перспектива и придобих нова доза ентусиазъм, за това, което продължавам да правя: да съм отдадена на различните и съм тук, за да ги защитя.”
“Ние сме реалисти: децата, възрастните хора, хората с увреждания, като всички “слаби” категории, се разглеждат в нашите социално-политически системи като непродуктивни субекти, които имат право на помощи, обезщетения, дарения или поне услуга, която да бъде поета от „нормалните“. Каквото и да се каже, това е доминиращият тон. Да не говорим обаче, че около всичко това съществуват цели съпротивителни системи, преплитащи живота и различните ситуации, скрити и ежедневни борби за утвърждаване, признаване, интегриране, за да се преобърне една застояла и сляпа визия за онези, които са „слаби“ субекти. Както и за тези, които са пряко ангажирани, от тези, които постоянно са в контакт с тях, и от хората, които посвещават работата си на тях всеки ден.
Така че неслучайно, в старческия център “Милосърдие”, където бях доброволка, видях постоянно и упорито “производство” на културни дейности в големи детайли. С цялото ми уважение, въпреки възрастта на оживените участници, те ще направят всеки клуб на амбициозни хора от моето поколение да бледнее. Ако винаги съм съжалявала, че не мога да контактувам с тях поради сериозната езикова пропаст, винаги съм се радвала на ентусиазма и упоритостта им да запазят пламъка на културата жив. Да не говорим за стремежа и усилията на децата в центъра за работа с деца на Сдружение „Знам и Мога“, чиито писъци от радост все още отекват в ушите ми, и заразната енергия, да се докоснат до нови езици и култури, с удивление и благодарност, палитра от цветове за душата, която винаги подсказва, че все още има надежда в нашето брутално време.”