PISA е програма за международно оценяване на учениците, разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Програмата се обосновава на решаването на изцяло логически, практически задачи, които са универсални и показват до колко е развито логичeското мислене на учениците. PISA измерва много умения, но всичките са свързани с компетенции, които всяка една личност трябва да има, за да може да се реализира успешно в обществен и професионален план. Целта на оценяването е да се сравнят образователните системи в страните по света. Колкото по-ниски резултати получат учениците от определена държава, толкова по-нефункционална е нейната образователна система. Изследването се провежда на всеки 3 години в над 60 държави и е признато за едно от най-важните в световен мащаб. За съжаление България е на ниско ниво в класацията.
Последното изследване, за което можем да направим равносметка, е това от 2012-та. Въпреки че изпит PISA имаше и миналата година, резултатите от него ще излязат едва на 06.12.2016 г. От 2000-та насам много български ученици на 15-годишна възраст са преминали тестовете на PISA. Според последните резултати България е на 47-мо място от общо 65 държави. По този показател сме наравно с Румъния и Кипър. Зад нас е единствено Албания.
Притеснителни са резултатите ни по математика. Според изследването на PISA – 44% от българските ученици са под критичния минимум в резултатите по математиката и могат да приложат само елементарни изчисления. Учениците знаят теорията и формулите, но не могат да ги приложат на практика. Така точките ни по математика са 439, като средното за останалите държави е 494. По компонента четене, България получава 436 точки, което я поставя на 51-ва позиция от 65 държави, при които средният резултат е 496 точки. По природни науки пък сме на 45-то място с 446 точки, при среден резултат 501 точки. Статистиката сочи, че 39.4% от българските ученици са функционално неграмотни – т.е по никакъв начин не могат да приложат в действителността това, което са научили в часовете в училище. Много ниски са резултатите ни в компонента „решаване на проблеми“, в който са включени много задачи от ежедневието като пускане на прахосмукачка, закупуване на билет за градския транспорт и настройване на MP3-плеиър. Тук българските деца са на едно от последните места в класацията.
PISA показва и една много обезпокоителна статистика за България – колкото по-заможни и реализирани са родителите на един ученик, толкова по-добри са и неговите резултати в PISA. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е 117 точки, което се равнява на близо 3 години обучение. Да има разлика в тези показатели между бедни и богати е нормално за цял свят. Но рядко разликата е чак толкова огромна. Явно е, че нашата образователна система не дава еднакви шансове на всички.
Наскоро финладския министър на образованието каза следното:“Училището трябва да е мястото, където подготвяме децата за живота“. От години финландците използват следват тази аксиома – подготвят своите деца за истинския свят и за истинските житейски ситуации. И не случайно финландското образование е признато за най-доброто в света.